О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 98София, 13.05.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2074/2019 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 105 от 25.04.2019 г. по в. т. д. № 106/2019 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Варненски окръжен съд решение № 854 от 07.11.2018 г. по т. д. № 539/2018 г. в обжалваната негова част, с която предявените от „П. П енд Мениджмънт“ ООД, [населено място] срещу общината-касатор обективно съединени искове са уважени съответно: искът с правно основание чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен изцяло за сумата 25 185.60 лв. – част от дължимо възнаграждение по чл. 19, ал. 2 от договор за проектиране № 71 от 30.06.2015 г., а искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава по чл. 22 от същия договор е уважен частично – за сумата 300.51 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвиден в чл. 281, т. 3 ГПК. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че клаузата на чл. 19, ал. 2 от сключения между страните договор за проектиране от 30.06.2015 г. не е нищожна, тъй като не противоречи на нито една законова норма, а напротив – съобразена е с разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, допускаща действието и прекратяването на договора да бъде поставено в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие. Според касатора, от негова страна не е допусната недобросъвестност при осигуряването...