№ 313

София, 13.05.20202 г.

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2342/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг„ ЕАД против решение № 237/15.07.2019 г. по т. д.№ 271/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 164/26.03.2019 г. по т. д.№ 671/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.С потвърденото решение е уважен предявеният от „Яна „АД против касатора отрицателен установителен иск, за признаване за установено по отношение на ответника, че „Яна „ АД не дължи на същия сумата от 26 209 лева, представляваща сбор от неправомерно начислена цена за компонентите „пренос и достъп през/до електропреносната мрежа„, „ достъп до електроразпределителната мрежа „ и „отдадена / върната / реактивна енергия„, съгласно пет фактури за периода 01.06.2016 г. – 31.10.2016 г., както следва: 5878, 81 лева по фактура № [ЕГН]/30.06.2016 г., 5 713, 09 лева по фактура № [ЕГН]/ 31.07.2016 г., 5 569, 60 лева по фактура № [ЕГН]/ 31.08.2016 г., 4 278, 61 лева по фактура № [ЕГН]/30.09.2016 г. и 4 778, 89 лева по фактура № 8165738539831.10.2016 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа тезата си, че за да се направи преценка, дали се дължи или не цена за достъп до електроразпределителната мрежа, водещо е не правото на собственост на съоръженията и наличието на облигационна връзка между страните – потребител и електроразпределително дружество, а това на какво ниво на напрежение обектът на клиента е присъединен към мрежата,...