Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗКПУ „ Тракия – 94 „ против решение № 498/06.06.2019 г. по т. д.№ 456/ 2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 192/14.01.2019 г. по гр. д.№ 6877/2018 г. на Районен съд – Варна. С потвърденото решение са уважени предявените от А. К. и Г. Б. против Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия - 94 „ искове, с правно основание чл. 58 ал. 1 ЗК, като са отменени: решението на УС на Кооперацията от 11.04.2018 г., за свикване на ОС на 28.04.2018 г., приемане на дневен ред и покана за същото, както и всички решения, взети на редовното годишно ОС на 28.04.2018 г.. Касаторът оспорва допустимостта на постановеното решение, в частта относно иска за отмяна на решенията на УС на Кооперацията от 11.04.2018 г., поради неспазен преклузивен срок за атакуването им, считано от узнаването, Оспорва правилността на извода, че доказано узнаване на ищците, за взетите решения от УС, е установимо най-рано към датата 28.04.2018 г., като опровергано от собствените им изявления в исковата молба, които съдът неправилно не е отчел. Неправилен страната намира и извода на съда, че залепването на покана за свикването на УС, на видно място в сградата на Кооперацията, не е регламентирания начин за уведомяване на членовете му, а такова е уведомяването по телефона. Касаторът поддържа тезата, че определянето на дата на годишното ОС и дневен ред на същото не са от задължителните, предварителни решения на УС, след като писмената покана за същото е била разгласена по реда, предвиден в Устава, 14 дни преди провеждането му. Неправилни, според касатора, са изводите на съда относно начина на гласуване / без удостоверяване гласовете „въздържал се„ и „против „ /, тъй като от значение са отчетените гласове „за„. Страната изхожда от тезата, че право, а не задължение на член - кооператорите е да гласуват. При това, съдът не е съобразил възраженията й, че гласуването е проведено при спадащ кворум / напускащи член – кооператори в хода на самото събрание /, при което предпоставките на чл. 17 ал. 2 ЗК са настъпили в хода на събранието и не следва да се изчаква попълване на кворума, за провеждане на гласуването. Не е съобразил и гласуване на балотаж / за несъбралите 2/3 мнозинство кандидати при първия тур /, а при балотажа не се спазва изискването за квалифицирано мнозинство.

Ответната страна – А. К. и Г. Б. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по формулираните въпроси.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 58 ал. 1 ЗК против решенията на УС от 11.04.2018 г., съгласно чл. 58 ал. 3 ЗК, е спазен, считано от узнаване от ищците за свикването му най-рано на 28.04.2018 г., доколкото ответникът, чрез пълно и главно доказване, не е установил по-ранна дата на узнаване от сочената и доказана от ищците. Такова доказателство съдът не е приел, че съставлява протокола от проведено на 26.04.2018 г. заседание на УС, изхождайки от съдържанието му. Действително не е коментирана посочената от ищците в исковата молба дата – 26.04.2018 г., но от контекста, в който е упомената, е видно, че се касае за узната дата на свикване на УС – 26.04.2018 г., а не за узнато на 26.04.2018 г. предходно проведено заседание на УС от 11.04.2018. Последното настоящият състав коментира в аспект на служебното си задължение да следи за вероятна недопустимост на постановените съдебни актове,

Незаконосъобразност на решенията на УС от 11.04.2018 г. съдът е обосновал с броя на присъствалите и взели решението членове на УС - двама, при състав от 5 души, един от които починал, но без да е заместен, съгласно чл. 20 ал. 4 от ЗК, Съгласно чл. 36 ал. 3 от Устава заседанията на УС са редовни, ако на същите присъстват най-малко 2/3 от членовете им, а съгласно чл. 36 ал. 4 решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. Тъй като Устава на кооперацията не предвижда специален ред за свикване, съдът е приел, че следва да се изхожда от наложилата се практика. Такава, въз основа на събраните свидетелски показания, съдът е приел, че е както залепването на уведомление на видно място на сградата на кооперацията, така и по телефона. Съдът е приел за установено от показанията, че конкретно ищецът К., с оглед работата му, винаги е уведомяван по телефона, каквото не е установено по делото. Начина на свикване на УС и уведомяването на членовете му е от значение единствено за преценка допустимостта на иска за отмяна на решенията на УС от 11.04.2018 г., поради неспазен срок по чл. 58 ал. 3 ЗК.

Тъй като 2/3 от 5 предполага 3, 33, т. е. минимум 4 души за редовност на заседанието на УС и тъй като същото е проведено само с двама души, съдът го е счел за нередовно. Според съда ирелевантно е обстоятелството, че фактическият състав на УС е 4 души, тъй като според Устава минималния изискуем брой членове на УС е 5-ма души, като е предвиден и съответен ред за попълване на състава му, при невъзможност на някой от членовете му да участва, каквато е налице в случая.

Въззивният съд е споделил разбирането на първоинстанционния, че незаконосъобразността на решението на УС от 11.04.2018 г. – за свикване на годишното ОС на 28.04.2018 г. сама по себе си влече незаконосъобразност и на последното, тъй като съгласно чл. 16 ал. 1 и ал. 2 ЗК редовно ОС на кооперация, съгласно ал. 3 т. 1 на нормата, се свиква от УС. Съдът е изхождал от съображението, че свикването на ОС е строго формален акт, с цел да се обезпечи информираното участие на всички член-кооператори и нарушаването на процедурата по свикването на ОС, аналогично на нарушаването на тази по провеждането му, предпоставя отмяна на решенията. Съдът е приел, че чл. 21 ал. 2 ЗК следва да се прилага в съответствие с разпореденото в чл. 16 ал. 1 ЗК, без да дерогира приложението на последната норма, каквото именно се получава, ако се приеме, че решението на УС за свикване на ОС на кооперацията не е измежду задължителните, тъй като формално не фигурира в чл. 21 ал. 2 ЗК, Паралелно съдът е развил извод за незаконосъобразност на решенията на ОС по т. 3 - т. 6 вкл., тъй като изобщо не са отразени гласовете „за„ и „против„, съответно „ въздържали се „, ако има, Относно гласуването по т. 6 – „Освобождаване от отговорност на членовете на ръководните органи“ - съдът е приел, че начина на отразяване – „ за, против няма „ – изобщо не позволява да се извърши преценка за законосъобразността на вота. Относно избора на Председател / т. 7 / съдът е посочил, че отразеният брой гласували „за„ първия, съответно - втория кандидат, не кореспондира с удостоверения брой присъстващи, а по отношение избора на УС не е достигнато, с изключение на класирания на първо място, необходимото съгласно чл. 29 ал. 2 от Устава вр. с чл. 18 от ЗК, мнозинство от 2/3 / неправилно квалифицирано от съда като кворум /. Следователно, класираните на 2, 3, и 4 място лица не са избрани с необходимия брой гласове. По отношение на Контролния съвет съдът е посочил, че протоколът изобщо не отразява резултати от гласуването.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Следва ли да се приеме, че членове на УС на кооперация не са узнали за датата, на която е насрочено събрание на УС, ако е спазена процедурата по свикването му? – въпросът не се обосновава в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК, а се сочи относим към преценката за очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК; 2/ Решението на УС на земеделска кооперация, за свикване на ОС на кооперацията, от категорията на задължителните ли е, за да се счита редовно свикването? – въпросът поддържан също като относим към очевидна неправилност на въззивния акт, с оглед противоречие с чл. 21 ал. 2 от ЗК; 3/ Може ли съдът да тълкува разширително чл. 21 ал. 2 ЗК или хипотезите на задължително, предварително решение на УС на кооперация са изчерпателно изброени в закона? – въпросът сочен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, единствено с цитиране на нормата ; 4/ Следва ли да се считат за съществени и водещи до незаконосъобразност пропуски при отразяване на резултатите от гласуване, при вземане на решения от ОС на кооперация, ако в протокола не са отразени гласовете „против„ и „въздържал се„, а е отчетен само броя на гласувалите „за“, както и допустимо ли е събранието да взема решения и при условията на спадащ кворум от момента на неговото откриване, в хипотезата на чл. 17 ал. 2 ЗК до приключване на работата му? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 164/01.02.2013 г. по т. д.№ 982/2011 г. на 1 т. о. на ВКС.

Първият въпрос изхожда от предпоставка – редовно свикване на УС / уведомяване на членовете му / - отречена от въззивния съд, въз основа на събраните свидетелски показания. Само на това основание същият не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с действителното съдържание на решаващ извод на въззивното решение.Дори да се ирелевира грешно въведената във въпроса предпоставка, същият отново не би бил правен / при това е относим само към преценка за допустимостта на иска за отмяна на решенията на УС, с оглед спазването на срока по чл. 58 ал. 3 ЗК /, тъй като съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на решенията на УС не с оглед нередовната процедура по уведомяване на членовете му, а въз основа на действителния брой присъствали и гласували членове, предвид изискуемите кворум и мнозинство за вземане на решенията му. Следователно, отговор на формулирания първи въпрос, дори без неадекватно въведената в същия предпоставка и в съответствие с тезата на ответника, не би бил от естество да промени сам по себе си правния резултат. Отделно не е посочен допълнителен селективен критерий в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК. Решението на съда по предмета на въпроса не може да се преценява като неправилно. Както се посочи по-горе – въпросът е относим единствено към преценката за допустимост на въззивното решение, с оглед срока по чл. 58 ал. 3 ЗК, по отношение иска за отмяна на решенията на УС на Кооперацията.

Вторият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като решаващ извод на въззивния съд, за незаконосъобразност на решенията на ОС, е основан на незаконосъобразността на решенията на УС на Кооперацията във връзка със свикването на ОС. Не се сочи допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК, а очевидна неправилност на въззивния акт, поради произнасяне в противоречие с чл. 21 ал. 2 ЗК, Извода на въззивния съд, обаче, е основан на процесуалната норма на чл. 16 ал. 1 от ЗК, като самостоятелно приложима и независима от съдържанието на чл. 21 ал. 2 ЗК, който визира задължително предварително решение на УС, с оглед материалноправната законосъобразност на разпоредителни сделки с имущество на кооперацията, а не с оглед процесуалната законосъобразност на проведено ОС на кооперацията. Обективирането на волеизявление на УС, взето съобразно Устава и ЗК, за свикване на ОС, е единствения начин за установяване на законосъобразно свикано, информирано ОС. Не е налице съдебна практика, споделяща противното / така реш.№ 113 по т. д.№ 481/2004 г. на І т. о., реш.№ 3 по гр. д.№ 736 / 2007 г. на V г. о. на ВКС /.

Третият от въпросите въвежда несъответно процесуално действие на съда – тълкуване на чл. 21 ал. 2 ЗК, каквото въззивният съд не е извършвал. Същият е посочил, че изискуемостта на законосъобразно решение на УС на кооперацията, за свикване на редовното годишно ОС, като предпоставка за редовността и законосъобразността на последното, извежда от нормата на чл. 16 ал. 1 ЗК, прилагана самостоятелно и независимо от тази на чл. 21 ал. 2 ЗК, а последната, както се посочи в предходния параграф, има отношение към материалната законосъобразност на разпоредителни сделки с имуществото на кооперацията. Тезата на касатора - ответник ирелевирала значението на разпоредбите в ЗК и Устава, предвиждащи изричен ред за свикване на ОС и компетентността на УС за това, като основна и само при отказ на този орган – пораждаща се компетентност на други органи и лица – чл. 16 ал. 4 ЗК, Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, който, в съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, задължително предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима за отговор на формулирания въпрос, каквато, по преждеизложените съображения чл. 21 ал. 2 ЗК не е, нито е непълна, неясна или противоречива норма.

Четвъртия от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдържанието му не съответства на всички приети от съда основания за незаконосъобразност на взетите решения, поради нарушения при гласуването. Така в едни случаи съдът е посочил неустановимо съдържание на действителните гласове, а в други – за взети решения без изискуемото съгласно Устава на кооперацията мнозинство. Изобщо не е коментирал, макар очевидно да е съобразил спадащ кворум в хода на самото събрание, но е приел за изискуемо и при гласуване на балотаж квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите / при неоспорван от ищците кворум, съобразно общия брой член-кооператори /, Съдът не е отчел еднозначно и единствено непосочването на конкретен брой гласове „против„ и „въздържал се„, въпреки адекватно посочени, удовлетворяващи изискуемото мнозинство, брой гласове „за„ от присъстващите на ОС. Но дори да би бил даден отговор на въпроса, в съответствие с тезата на ищеца, относим към обоснована незаконосъобразност само на част от взетите решения, същият не би бил от естество сам по себе си да промени правния резултат, при обоснован паралелен извод за незаконосъобразност, изведен от незаконосъобразност на решенията на УС от 11.04.2018 г. за свикване на ОС.Нн се явява и допълнителния селективен критерий с цитираното решение, което по начало не дава отговор на първата част от формулирания въпрос, а досежно спадащия кворум в хода на самото събрание въззивният съд не е приел нещо различно. Съобразявал е конкретната бройка гласували / различна от първоначално установеното присъствие от 71 души /, но спрямо изискуемото квалифицирано мнозинство от 2/3, за вземане на решенията за избор на УС и КС. В този смисъл, съществен за изводите на съда и в обвързаност от спадащия в хода на събранието кворум, е въпроса, квалифицираното мнозинство приложимо ли е при гласуване в условията на балотаж, които условия са изводими от протокола на ОС от 28.04.2018 г.. Какъвто и да би бил отговора, обаче, налице е паралелно обоснована незаконосъобразност, като последица от незаконосъобразността на решенията на УС от 11.04.2018 г., поради което и отговор на такъв, релевантен въпрос, не би бил от естество да промени правния резултат,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 498/06.06.2019 г. по т. д.№ 456/ 2019 г. на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА ЗКПУ „Тракия – 94 „, на основание чл. 81 ГПК вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК, да заплати на всеки от ищците - А. К. и Г. Б. – по 500 лева – разноски за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: