О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1402

гр. София, 02.06.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 248 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. П. против решение № 1186/19.09.2022 г., постановено по гр. д.№ 3083/2021 г. от 10-ти състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен за сумата от 40 000 лева, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Отчетено е и изплатеното обезщетение от ответника.

Съдът е приел, че на 01.05.2020г. С. П. при управление на мотоциклет „Х. Ц. 900“ с рег. [рег. номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата и е самокатастрофирал в крайпътна мантинела на път III - 306 в землището на [населено място] бряг, между [населено място] и [населено място] бряг, при което е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена кост в дисталната част и счупване на лява ключица.

От фактическа страна съдът е приел, че ищцата е претърпяла счупване на лява бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на движението на левия й крак за срок до 7-8 месеца, т. к.в периода на лечение е била счупена поставената медицинска плака, което е довело до необходимост от втора операция и поставяне на нова плака. Тази контузия е довела до трайно обездвижване на ищцата и поставянето й в зависимост от чужда помощ при извършване на обичайните й ежедневни дейности за по-дълъг от обичайния период на зарастване на фрактури от типа на получената при процесното ПТП. Обичайният период на възстановяване е от 3 до 4 месеца, а оздравителният период при ищцата е бил около 7-8 месеца и към датата на СМЕ все още не е приключил окончателно, макар и да се очаква пълно възстановяване на крака. Лечението е било оперативно с ендопротезиране. Лечението на фрактурата на лявата ключица също е било оперативно с поставяне на метална остиоситнеза, и е довело до затруднение на движението на лявата ръка на ищцата за период от около 30 до 45 дни. Фрактурата на ключицата е напълно зарастнала, без усложнения, правилно анатомично и не се очакват негативни последици. Прието е, че ищцата е търпяла болки и страдания при лечеинето на лявата ръка за период от около 30-45 дни, като през първите 10- 15 дни болките са били с изключително висок интензитет, предвид и болките в левия крак, като ищцата е търпяла затихващи болки, дискомфорт и неудобство, за период около общо от 7-8 месеца. На 31.12.2020г. при нормален вървеж, ищцата е получила внезапна болка в левия крак, поради счупване на поставената плака и възникнал възпалителен процес, което е наложило повторна операция и поставяне на нова плака.

При определяне на размера на обезщетението, съдът е отчел обстоятелството, че втората преживяна от ищцата операция на левия крак и претиръпените във връзка с нея и с продължителния възпалителен процес болки и страдания не са в пряка причинно-следстевна вързка с процесното ПТП, доколкото при обичаен ход на лечението и недопускане на счупване на поставената плака, не биха настъпили тези повторни негативни последици за здравето на ищцата. Предвид изложеното съдът е приел, че справедливото обезщетение, съобразено с критерия на чл. 52 от ЗЗД е в размер общо на 60 000 лв., 20 000 лв., от които са заплатени преди постановяване на първоинстанционното решение, а още 20 000 лв., са заплатени след постановяване на първоинстанционното решение.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Сочи се процесуалноправен въпрос относно възможността на въззивния съд да преразглежда фактите и изводите на първоинстанционния съд, при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, като в това отношение се сочи противоречие с т. р.№1/2013 г. относно обхвата на проверката на въззивния съд.

Съдът е приел, че втората преживяна от ищцата операция на левия крак и претърпените във връзка с нея и с продължителния възпалителен процес болки и страдания не са в пряка причинно-следствена вързка с процесното ПТП, доколкото при обичаен ход на лечението и недопускане на счупване на поставената плака, не биха настъпили тези повторни негативни последици за здравето на ищцата.

Процесуалноправния въпрос се обосновава с липсата на възражение от страна на ответника за липсата на причинна връзка във връзка с възприетото то съда, описано по-горе.

Действително, въззивния съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, но при присъждане на обезщетение за вреди, претърпени при непозволено увреждане, от което се извежда отговорността на застрахователя, съдът е длъжен да обсъди доказателствата, като направи извод за наличието на пряка причинно-следствена вързка между деянието и настъпилите вреди, като за тези вреди, за които е установена тази връзка следва да се присъди обезщетение. Изводите на съда за наличието или липса на причинна връзка са направени именно при спазване на неговото задължение за обсъждане на тези предпоставки, поради което процесуалноправния въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното тълкувателно решение.

Сочи се правен въпрос, дължи ли се обезщетение за вреди от деликт, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова. Твърди се противоречие с практиката на ВКС на възприетото от съда по този правен въпрос. Съдът не е отрекъл възможността да се дължи обезщетение в посочената от страната-касатор правна хипотеза, но е приел липса на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, което е необходимо условие за присъждане на обезщетение, както е посочено и в цитираното от касатора решение на ВКС.

Поставят се правни въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди.

Разрешение на тези въпроси е дадено в трайно установената, включително задължителна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 306/22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на ІV-то гр. отд., решение № 320/27.12.2016 г. по гр. дело № 2403/2016 г. на ІV-то гр. отд., решение № 222/12.02.2020 г. по гр. дело № 92/2019 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 272/27.01.2020 г. по гр. дело № 924/2019 г. на ІV-то гр. отд. и много други решения на ВКС. В обобщение, в нея се приема следното: Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в причинна връзка с увреждащото поведение при съответния деликт. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

Съдът не се е отклонил от тази практика, поради което поставените в тази насока правни въпроси не водят до наличие на касационно основание по допустимост на касационното обжалване.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1186/19.09.2022 г., постановено по гр. д.№ 3083/2021 г. от 10-ти състав на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.