ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1396

гр. София 02. 06. 2023 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2023 (дванадесети април две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 768 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 11 684/26.05.2022 година, подадена от „С. Т. ЕООД [населено място], против определение № 845/25.03.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 345/2022 година.

С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е отменил определение № 5428/22.12.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-8 състав, постановено по ч. гр. д. № 15 245/2021 година и е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, въз основа на издадено на 29.09.2021 година постановление от М. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 838 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители за овластяване на взискателя и ищец по бъдещия иск, да събере вземанията си по изпълнителен лист от 12.03.2021 година по гр. д. № 64 721/ 2020 година по описа на Софийския районен съд, 46-ти състав, който ще бъде предявен от С. П. Н. срещу „С. Т. ЕООД [населено място], чрез налагане на запор върху вземанията на дружеството от „У. Б. АД [населено място] по посочената банкова сметка, както и чрез налагане на запор на движими вещи, а именно, бижута, часовници и аксесоари, находящи се в магазините на дружеството в [населено място], , район „С.“, [улица] № , до сумата в размер на 120 218.46 лева, при условието на парична гаранция в размер на 12 000.00 лева, вносима от С. П. Н..

В частната си касационна жалба „С. Т. ЕООД [населено място] излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Твърди се, че обезпечението не може да бъде допуснато, тъй като предметът на бъдещия иск не подлежал на принудително изпълнение, а с него само се упражнявало потестативното право да се прекрати дружеството. Допуснатите обезпечителни мерки били неподходящи тъй като имали пряк ограничителен ефект върху правната сфера на дружеството, което не било длъжник, а и Н. вече разполагал с обезпечение с оглед наложения запор върху ликвидационния дял на съдружника И. А. А.. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното от С. П. Н. искане за допускане на обезпечение да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд.

Ответникът по частната жалба С. П. Н. е подал отговор с вх. № 18 367/25.08.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определение № 845/25.03.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 345/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение, като оспорваното с нея определение бъде потвърдено.

Съобщението за наложената обезпечителна мярка е връчено на „Смарт трейдинг“ ООД [населено място] на 25.05.2022 година, а подадената от дружеството против обезпечението частна касационна жалба е с вх. № 11 684/26.05.2022 година. Предвид това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че видно от приложеното към молбата за допускане на обезпечението постановление по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК, то било издадено на 29.09.2021 година за овластяване на С. П. Н., да събере вземанията си по изпълнителен лист от 12.03.2021 година по гр. д. № 64 721/ 2020 година по описа на Софийския районен съд, 46-ти състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20218380404998 по описа на М. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 838 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, като взискателят предяви иск за прекратяване на дружеството „Смарт трейдинг“ ООД [населено място]. С посочения в постановлението изпълнителен лист, длъжникът И. А. А. бил осъден да заплати на молителя суми в общ размер на 600 000.00 лева. Н. не оспорвал факта, а и от доказателствата се установявало, че с платежно нареждане от 02.09.2021 година по сметка на съдебния изпълнител, „Смарт трейдинг“ ООД [населено място] било заплатило сумата в размер на 479 781.54 лева, която дружеството считало, че съответства на стойността на дружествения дял на И. А. А., към края на м. юни 2021 година, когато с полученото изявление по чл. 517 от ГПК, било прекратено участието на А. като съдружник в „Смарт трейдинг“ ООД [населено място]. Съобразно представеното с частната жалба удостоверение от съдебния изпълнител, към изпълнителното дело било присъединено и вземането на взискателя към същия длъжник по изпълнителен лист от 01.12.2021 година по ч. гр. д. № 65 178/ 2021 година по описа на Софийския районен съд, 87-мисъстав, с което И. А. А. бил осъден да заплати общо сумата в размер на 734 400.00 лева. Към датата на издаване на удостоверението, размерът на непогасените задължения по изпълнителното дело възлизали на сумата от 890 763.06 лева и това обстоятелство налагало извода, че вземанията на взискателя по изпълнителен лист от 12.03.2021 година по гр. д. № 64 721/ 2020 година по описа на Софийския районен съд, 46-ти състав възлизащи на сумата от 600 000.00 лева, за събирането на които бил овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството, не били погасени.

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви, че абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК били съществуването на непогасени задължения по изпълнителното производство и овластяване на ищеца от съдебния изпълнител, да инициира прекратяване на дружеството, като способ за събиране на тези вземания от активите на дружеството в хода на производство по ликвидация. Тези условия били налице, поради което и бъдещия иск бил допустим. Съгласно чл. 517, ал. 3 от ТЗ съдът отхвърлял иска, ако се установяло, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако преценял, че иска е основателен, съдът прекратявал дружеството. В случая, макар и да било извършено плащане, то предвид възраженията на взискателя, че стойността на дружествения дял на длъжника била по-голяма от сумата, изплатена от дружеството, именно в хода на съдебното производство щяло бъде установено, каква е частта от имуществото на дружеството приспадаща се на длъжника и съответства ли тя на заплатеното от ответника. Изпълнението върху дружествения дял на длъжника, чрез прекратяване на дружеството, имало за цел да се достигне до ликвидация на дружеството, в хода на която, взискателят да се удовлетворял, чрез осребряване на имущество. Затова, съхранението на имуществото на дружеството било от значение за реализиране на правните последици от евентуално положително за ищеца решение по иска с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, тъй като, ако то бъдело отчуждено или изразходвано от длъжника, за взискателя нямало да остане нищо, от което да удовлетвори изпълняемото си вземане. Още повече, че взискателят не се конкурирал с кредиторите на дружеството в ликвидационната процедура и се уповавал на остатъка от имуществото, след погасяване на всички вземания на кредиторите. Затова била налице обезпечителна нужда за бъдещия конститутивен иск на молителя, за да се гарантирал търсения с него резултат, а именно, взискателят по принудителното изпълнение, да се удовлетворял от имуществените права на длъжника. Обхвата на обезпечителния ефект от наложения запор върху дружествените дялове достигал до принадлежността им към патримониума на длъжника, но не и до активите, формиращи имуществения им еквивалент, поради което и не можел да даде, очакваната защита срещу опасността от намаляване на имуществото. Сочените обезпечителни мерки-запор върху движими вещи собственост на дружеството и запор върху вземания на дружеството в “У. Б. АД [населено място] по посочената в молбата банкова сметка били подходящи и щели да дадат на ищеца по бъдещия иск очакваното съхранение на активите на дружеството, за да можели същите да послужат, за изплащане дълга към взискателя, в хода на евентуална ликвидационната процедура. Едновременно с това, при определяне размера на параметрите до които следвало да бъдат наложени обезпечителните мерки, трябвало да бъдат взети предвид вземанията на взискателя към датата на овластяване от съдебния изпълнител за иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК, а те в случая възлизали на сумата от 600 000.00 лева., тъй като произтичали само от вземанията по изпълнителния лист от 12.03.2021 година по гр. д. № 64 721/2020 година по описа Софийския районен съд, 46-ти състав. От тях не се спорело, че дружеството било погасило сумата до 479 781.54 лева, поради което и обезпечителните мерки следвало да бъдат наложени само до сумата от 120 218.46 лева, представляваща разликата до пълния размер на задължението от 600 000.00 лева. При условие, че към молбата липсвали доказателства в подкрепа на поддържаните доводи, че стойността на дружествения дял надхвърля заплатената от „Смарт трейдинг“ ООД [населено място] сума от 479 781.54 лева, то за разликата от 120 218.46 лева, до размера на задължението от 600 000.00 лева, обезпечението следвало да бъде допуснато при парична гаранция, която въззивният съдебен състав определял на 12 000.00 лева.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Смарт трейдинг“ ООД [населено място] е поискало въззивното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това представляват ли запорът на вземанията по банкови сметки и запорът на движими вещи подходящи обезпечителни мерки на конститутивния иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. Отговорът на този въпрос се предпоставя от целта на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК. При посочената разпоредба принудителното изпълнение е насочено върху ликвидационния дял, на който длъжникът-съдружник в търговско дружество има право при прекратяване на членството му в него. За да може това изпълнение да бъде осъществено законът е предоставил на взискателя правото да прекрати членството на съдружника длъжник с едностранно изявление до дружеството, като наред с това наложи запор върху ликвидационния му дял по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК. В този случай дружеството трябва да определи ликвидационния дял на съдружника длъжник по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ и да заплати стойността му на взискателя, чрез съдебния изпълнител. В случай, че това задължение не бъде направено в срок от три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК. Този иск е конститутивен и чрез него взискателят по изпълнителното производство цели прекратяването на търговското дружество и провеждането на ликвидация на същото, за да може чрез получените при нея парични средства да събере вземането, което има срещу съдружника длъжник, чието членство е прекратено по реда на посочената разпоредба. Постигането на тази цел зависи от притежаваното от дружеството към момента на прекратяването му имущество. Затова взискателят е заинтересован от запазването на това имущество в патримониума на дружеството за времето от предявяването на иска до постановяване на решението, а също така и по време на евентуалното производство по ликвидация. Това не може да стане посредством наложения по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК запор върху дружествения дял на съдружника длъжник, тъй като той не се отнася и не обхваща имуществото на дружеството. Поради това той може да иска налагането на обезпечителни мерки чрез които това запазване да бъде осъществено. При липсата на такива е възможно дружеството да се разпореди с имуществото си и към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 517, ал. 3 от ГПК дружеството да се окаже, че то не притежава такова, което да бъде реализирано в производството по ликвидацията му. Обезпечаването на иска се осъществява по реда на ГПК като са допустими всички предвидени в закона обезпечителни мерки, включително запор върху вземания, парични суми и/или движими вещи, които са подходящи с оглед конкретната обстановка. Доколкото обаче по време на исковото производство дружеството продължава да осъществява дейността си то обезпечителните мерки не трябва да са от такова естество, че да затрудняват съществено същата или да я правят невъзможна. Затова за неподходяща може да бъде счетена обезпечителна мярка запор върху движими вещи, с които дружеството извършва сделки в кръга на обикновената си дейност по занятие.

В конкретния случай движимите вещи, върху които е допуснато обезпечение чрез налагането на запор, а именно бижута, часовници и аксесоари, находящи се в магазините на дружеството в [населено място], , район „С.“, [улица] № трябва да се считат за вещи, с които дружеството извършва сделки в кръга на обикновената си дейност по занятие. Поради това налагането на запор върху тях представлява неподходяща обезпечителна мярка и в тази си част обжалваното определение трябва да бъде отменено като искането за допускане на обезпечение бъде оставено без уважение. Още повече, че тази обезпечителна мярка се дублира с обезпечителната мярка запор върху вземане, поради което искът се явява обезпечен два пъти. В останалата част обжалваното определение на Софийския апелативен съд трябва да бъде потвърдено. Искът по чл. 517, ал. 3 от ГПК може да бъде обезпечаван. Обезпечителната мярка запор върху банкова сметка на дружеството е подходяща, като при налагането й съдът е съобразил разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 845/25.03.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 345/2022 година.

ОТМЕНЯ определение № 845/25.03.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 345/2022 година в частта му, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, въз основа на издадено на 29.09.2021 година постановление от М. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 838 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители за овластяване на взискателя и ищец по бъдещия иск, да събере вземанията си по изпълнителен лист от 12.03.2021 година по гр. д. № 64 721/ 2020 година по описа на Софийския районен съд, 46-ти състав, който ще бъде предявен от С. П. Н. с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. срещу „СМАРТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД [населено място], [улица], чрез налагане на запор върху движими вещи, а именно, бижута, часовници и аксесоари, находящи се в магазините на дружеството в [населено място], , район „С.“, [улица] № , до сумата в размер на 120 218.46 лева, при условието на парична гаранция в размер на 12 000.00 лева, вносима от С. П. Н., като ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 03.05.2022 година в тази й част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. Н. с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, въз основа на издадено на 29.09.2021 година постановление от М. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 838 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители за овластяване на взискателя и ищец по бъдещия иск, да събере вземанията си по изпълнителен лист от 12.03.2021 година по гр. д. № 64 721/ 2020 година по описа на Софийския районен съд, 46-ти състав, който ще бъде предявен срещу „СМАРТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД [населено място], [улица], чрез налагане на запор върху движими вещи, а именно, бижута, часовници и аксесоари, находящи се в магазините на дружеството в [населено място], , район „С.“, [улица] № , до сумата в размер на 120 218.46 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 845/25.03.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 345/2022 година в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.