№ 1375

гр. София, 01.06.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело № 595 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „У. Б. ЕООД, чрез процесуален представител адв.А., срещу въззивно решение № 1243 от 12.10.2022г., постановено по в. гр. д.№1412/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.01.2022 г. по гр. д.№5624/2020 г., уважава предявените от А. М. Х. срещу „У. Б. ЕООД искове с правно основание чл. 128 КТ за сумата 7650, 84лв., ведно със законната лихва от исковата молба, мораторна лихва и на основание чл. 224 КТ – сумата 1821, 65лв.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба А. М. Х., чрез процесуален представител адв.А., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва решението по иска по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на сумата 1821, 65лв., тъй като тази претенция е под предвидения минимален праг за допустимост на касационното обжалване за граждански дела от 5000 лева, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Предвид изложеното в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Касационната жалба е допустима в останалата част – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:

С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от М. Д. М. срещу „Б. А. ООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 7650, 84лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2020г.

Установено е, че през процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор като ищецът е заемал длъжност „разработчик софтуер” в ответното дружество, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 6173, 08 лв., на 8-часов работен ден, както и че възнаграждението за труд е следвало да се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо. По силата на договора ищецът е изпълнявал задълженията си от разстояние, в избрано от него помещение, извън предприятието, като работата е следвало да се възлагала чрез електронната поща или чрез вътрешната система на работодателя, както и така да се отчита.

Възивният съд е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателснтва и заключенията на съдебно-четоводните експертизи, приети неоспорени в двете инстанции по същество на спора, че че ищецът е престирал работна сила по трудовия договор през месец март 2020 г., за който претендира заплащане на трудово възнаграждение и доколкото не се установява заплащането на дължимото от работодателя трудово възнаграждение за месец март 2020 г. в начисления му размер от 7 650, 84лв., искът за заплащане на трудово възнаграждение се явява основателен и следва да бъде уважен.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание, по отношение на който да се твърди, че е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение

които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Дали в конкретния случай е било налице изключение от забраната за посочване на нови факти и доказаталства във въззивното производство, както е приел въззивния съд,

Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдат направените разноски за касационното производство в размер на сумата 700лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „У. Б. ЕООД срещу въззивно решение № 1243 от 12.10.2022г., постановено по в. гр. д.№1412/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.01.2022 г. по гр. д.№5624/2020 г., уважава предявения от А. М. Х. срещу „У. Б. ЕООД иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата 1821, 65лв.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 922 от 12.07.2022г., постановено по в. гр. д.№287/2022г. на Окръжен съд - Варна, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „У. Б. ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. М. Х. с ЕГН [ЕГН], сумата 700лв. – разноски по делото.

Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: