О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133

ГР. С., 29.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1743/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на К. Х. и Р. Х. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр. д. №8640/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Р. Х. и М. М. за признаване нищожността на сключения между ответниците /като продавач и купувач/ с нот. акт №150/12.10.06 г. договор за продажба на апартамент в [населено място], на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие на продавача и по чл. 97, ал. 1 ГПК, отм. – за установяване, че ищцата и касатор Кр. Х. е собственик на апартамента, като придобит от същия продавач, с договор за продажба по нот. акт №196/19.10.06 г.

Касационната жалба на К. Х. е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Касационната жалба на Р. Х. срещу въззивното решение, с което са отхвърлени предявените срещу този касатор искове е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването и следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването касаторката Х. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.

Поставя като значими за спора въпросите: каква е правната същност на предявените искове и допустима ли е търсената защита; доказана ли е претенцията на ищеца,...