О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1222

София 15.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 661 по описа за 2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Г. В. В., чрез назначения процесуален представител адвокат Я. против въззивно определение № 1560 от 26.10.2023г. по в. ч.гр. д. № 703/2023г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено определение № 4201 от 18.09.2023г. по гр. д.№ 4014/2023г. на РС Плевен. Счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното:

Г. В. В., който понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“в З. Л. е предявил иск на 14.07.2023г. срещу Д. П. Г., в лично качество, искайки ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Обстоятелствата, които е посочил в исковата молба са следните: На 28.07.2022г. е трябвало да бъде преместен от З. П. в З. Л. Преди това да се случи, на посочената дата, за времето между 9.00ч. и 12.00ч. е била извършена нерегламентирана проверка на личните му вещи от служителят в затвора - Д. П. Г.. Проверката не е била извършена неправомерно, без наличие на законен акт и е довела до отнемане на чифт обувки, тип „кубинки“, които са били негова собственост. С деянието е засегнато личното му достойнство и чест, причинени са му стрес и емоционално унижение, поради което желае да получи обезщетение.

Така предявеният иск е бил квалифициран от РС Плевен по чл.45 ЗЗД с разпореждане № 8530 от 25.07.2023г., с което е разпоредено и изпращане на препис от исковата молба на ответника.

На 21.08.2023г. е постъпил отговор от Д. П. Г., с който е оспорил допустимостта и основателността на предявения срещу него иск. Направил е възражение за липса на процесуална легитимация, считайки че той не е надлежен ответник като физическо лице. Посочил е, че с оглед заявените обстоятелства - неправомерно поведение на служител по време на изпълнение на служебните му задължения - като ответник следва да бъде конституирана Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чийто служител е той, съобразно представената от него кадрова справка, удостоверяваща, че заема длъжността „надзирател“ в З. П. считано от 26.02.2003г. и понастоящем.

С определение № 4201 от 18.09.2023г. по гр. д.№ 4014/2023г. на РС Плевен е прекратил производството, което е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Плевен, приемайки че предявеният иск е с правно основание чл.1 ЗОДОВ, доколкото претенцията е за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на затвора при и по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“. Не се е произнесъл по възражението за липса на надлежна процесуална легитимация.

Последвала е частна жалба от ищеца. Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното определение № 1560 от 26.10.2023г. по в. ч.гр. д. № 703/2023г., с което Окръжен съд Плевен е приел, че „не са изложени факти и обстоятелства за извършени противоправни действия в лично качество извън обхвата на служебните задължения“ на ответника. Позовал се е т.8 от ТП №2/2014г. на ВКС и ВАС, съгласно която административните съдилища са компетентни да разгледат исковете за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, при и по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Въззивният съд не е възприел изразеният в частната жалба довод на жалбаподателя, че искът му е насочен към Д. Г. в лично качество. В мотивите си съдът е посочил, че „въпросът за процесуалната легитимация на ответника не следва да се обсъжда в настоящето производство, тъй като исковата молба е нередовна, а нейните недостатъци следва да се отстранят след дадени указания от компетентния да я разгледа съд“.

В изложението към жалбата си, касаторът се позова на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, изискуеми с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Следва ли гражданският съд преди да разреши въпроса за подведомствеността на спора и съответно да изпрати делото по подсъдност на административен съд, с оглед служебното си задължение по проверка легитимацията на страните, ако счете че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, да укаже на страната да отстрани – в определен срок – нередовността чрез предприемане на действия по конституиране на надлежен ответник?, 2. Може ли съдът да приеме, че действията на служител от надзорния състав за охрана на затвора, от които лишен от свобода претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди, са административна дейност по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“, на основание т.8 от ТП №2/2014г. на ВКС и ВАС?, 3. Правилна ли е приетата квалификация по чл.1 ЗОДОВ по иск на лишен от свобода за претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди от служител на затвора или квалификацията следва да е по чл.216, ал.3 ЗМВР, с оглед наведените обстоятелства?, 4. По кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа иск за отговорност за неимуществени вреди, причинени на лишено от свобода лице, при чието преместване от едно пенитенциарно заведение в друго, са му отнети обувките от служител на затвора, който не е специализиран орган по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и същият служител е действал без заповед за обиск и претърсване и за когото лишеният от свобода твърди, че служителят е извършил деянието умишлено, съзнателно и целенасочено заради личното си отношение?

Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Д. П. Г., с който изразява становището си за нейната недопустимост поради липса на някое от посочените основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първият поставен въпрос, касаещ необходимостта съдът да прецени легитимацията на страните преди да разреши въпроса за подведомствеността на спора.

Въпросът за подведомствеността на спора е обусловена от преценката на съда дали образуваното пред него дело е гражданско. Гражданските и административните дела не са подсъдни на едни и същи съдилища и не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред, поради което гражданският съд следва да е наясно – дали предявения пред него иск е за разрешаване на гражданско право, което се регулира с метода на равнопоставяне на субектите. Доколкото естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, съдът дава правната квалификация на спорното право в зависимост от посочените от ищеца основание и петитум на предявения от него иск. Ако съдът прецени, че те са неясни, той следва да остави исковата молба без движение и да даде срок на страната да конкретизира претенцията си. Доколкото и надлежната ответна страна се определя от заявеното с иска твърдение на ищеца относно спорното право, то въпросът - дали ответникът е надлежно конституиран – също не може да бъде решен преди да бъде индивидуализирано претендираното право.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира постановеният от въззивния съд акт за неправилен. Видно от мотивите му, той е приел, че исковата молба е нередовна, но вместо да върне делото със задължителни указания, той е счел, че не следва да обсъжда „въпросът за процесуалната легитимация на ответника“, а недостатъците на исковата молба „следва да се отстранят след дадени указания от компетентният да я разгледа съд“. Тази теза не може да бъде споделена. Нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум може да доведе до постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Постановеният при такъв порок акт би бил недопустим. За да бъде обвързано с последиците на постановения акт лицето, което би имало качеството на надлежна страна, следва да е конституирано по делото. В случая, въпросът за надлежната ответна страна обуславя и подведомствеността на спора, защото ако ищецът е предявил иска си срещу Д. П. Г. в лично качество, отношенията ще се регулират с метода на равнопоставяне на субектите, а ако искът му е предявен срещу служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията, действащ при и по повод изпълнение на служебните му задължения, отношенията не са равноспоставени.

Изложеното налага отмяна на постановения акт и връщане на делото на РС Плевен, който следва да остави исковата молба без движение и даде указания на ищеца да конкретизира претенцията си. За подведомствеността съдът следи служебно, но преценката дали спорът му е подведомствен или не, той може да извърши само при редовна искова молба /респ. след отстраняване на нередовността й/.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1560 от 26.10.2023г. по в. ч.гр. д. № 703/2023г. на Окръжен съд Плевен.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 1560 от 26.10.2023г. по в. ч.гр. д. № 703/2023г. на Окръжен съд Плевен и потвърденото с него определение № 4201 от 18.09.2023г. по гр. д.№ 4014/2023г. на РС Плевен и ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за оставяне без движение на исковата молба с указания за уточняване на нейния петитум.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.