О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 634
гр. Софияя 15.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№845 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. срещу решение №211 от 21.02.2022 г. по в. гр. д.№3191/2022 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №239 от 30.08.2022 г. по гр. д.№68/2022 г. на ОС Монтана и е прекратено производството по предявените от „Банка ДСК“ АД против С. Г. С. искове по чл.422 от ГПК.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че въпросът за срочността на възражението по чл.414 от ГПК срещу издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение е бил решен с влязло в сила определение на ОС Монтана, а съставът на САС е пререшил вече решен въпрос. Навеждат се доводи, че заповедта за изпълнение, която е отделен и самостоятелен документ, не е била връчена на подалия възражението длъжник - на последния, чрез дъщеря му, е връчена единствено покана за доброволно изпълнение, което е видно от приложената към поканата разписка, в която получателят е поел задължение да предаде единствено покана за доброволно изпълнение, но не и заповед за незабавно изпълнение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Издадената заповед по чл.417 от...