О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№588

София. 26.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 331/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на: В. М. Д., с ЕГН [ЕГН], Р. В. Д., с ЕГН [ЕГН] и [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния им пълномощник адвокат Л. Н., срещу решение № 1956 от 27.10.2014 г. по т. д. № 2080/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 1505 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 4635/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, I-2 състав в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че касаторите дължат солидарно на [фирма] [населено място] сумата 50 000 евро, представляваща част от задължение от 310 000 евро по запис на заповед от 18.09.2009 г., ведно със законната лихва от 17.10.2012 г., с присъждане на разноски в полза на банката.

В касационната жалба са инвокирани основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите поддържат твърденията, че записът на заповед не е надлежно предявен, тъй като не са направени необходимите уведомления по чл. 499, ал. 1 ТЗ, а освен това, с оглед получено от банката уведомление за извършена цесия, без да са уведомени за условията, при които настъпва прехвърлителния ефект на цесията, не са извършвали плащания по договора за кредит, обезпечен с процесния менителничен документ. Според касаторите, въззивният съд не им е указал да ангажират доказателства за извършено плащане към цесионера, съобразно разпределението на доказателствената...