О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 582

гр. София, 26.10.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети октовмври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1024 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. А. срещу решение №242 от 24.04.2014 г. по в. т.д.№209/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №106 от 22.11.2013 г. по т. д.№82/2013 г. на ОС Хасково в частта, с която е прието за установено по отношение на С. Г. А., съществуването на вземания на „Р. /България/” Е., включващи сумата от 33 688.22 лв., просрочена главница, ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 2 232.05 лв., наказателна лихва за периода 31.01.2013 г. - 16.05.2013 г., за които на 20.05.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.№1342/2013 г. и които произтичат от договор за овърдрафт №53221/16.05.2008 г., изменен и допълнен с 12 бр. Анекси.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Посочва се, че липсва идентитет между предмета на заповедното производство, въведен от молителя със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и предмета на иска по чл. 422 от ГПК, предвид неконституиране в исковото производство на неподалите възражение срещу издадената заповед страни, поради което решението е недопустимо. Навеждат се доводи, че касаторът не е съдлъжник, тъй като не е получил пари от ищеца, а кредитът...