Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПК „Съгласие - 42” [населено място], представлявана от председателя Т. Т., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. К., срещу решение № 259 от 31.07.2014 г. по гр. дело № 518/2014 г. на Окръжен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 20 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 247/2013 г. на Районен съд – Елена за отмяна на взетите решения на Общото събрание на Потребителна кооперация „Съгласие-42”, проведено на 11.09.2013 г., като незаконосъобразни.

К. поддържа доводи за неправилност, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Твърди, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото във връзка с уведомяването на всички членове на кооперацията за общото събранието, което в случая е извършено по два от предвидените в устава начина – чрез лично уведомяване и чрез залепване на обяви в читалището и на двата магазина в селото. Подробни съображения, основаващи законосъобразността на свикването на процесното събрание, са изложени в жалбата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата при преценката на валидността на уведомяването на членовете на кооперациите за свикано общо събрание, като са приложени множество първоинстанционни и въззивни решения, постановени по искове с правно основание чл. 58 ЗК. Освен това се твърди, че решаването на тези казуси и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касация Д. И. Г., чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Ч., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – В. Т. е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция за незаконосъобразност при свикването на ОС, след констатация за извършена цялостна преценка на писмените и гласни доказателства и съобразяване на приложимите норми на Закона за кооперациите и на Устава на кооперацията. Видно от съобразителната част към първоинстанционното решение е, че съдът е счел за недоказано по безспорен начин връчването на покана лично срещу подпис, в 14-дневен срок преди ОС, както и липсата на покана до членове на кооперацията, които не са изключени по предвидения в ЗК ред. Изложени са и допълнителни съображения за несъобразяване на 14-дн. срок за залепване на обяви на читалището и магазините в селото, съпоставяйки датата на приемане на решението на УС за този начин на уведомяване – 04.09.2013 г. спрямо датата на провеждане на ОС, както и за вземане на решения по въпроси, невписани в дневния ред.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.

Въпросът, свързан с преценката за валидността на уведомяване на членовете на кооперацията за свикано от Управителния съвет общо събрание на кооперацията, е относим изцяло към правилността на атакуваното решение, която обаче не би могла да се проверява във фазата по селекция на касационните жалби. Тази преценка винаги е обусловена от конкретните норми в Устава на кооперацията, предвиждащи способите за уведомяване на членовете на кооперацията за свиканото от УС общо събрание и въпросите, по които последното следва да вземе решения. Недопустимо е и поставеният въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да се обосновава с поддържаните основания за касация, предвид разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл. 281 ГПК. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Независимо от липсата на формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, попадащ в приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отрази, че представените с жалбата копия от съдебни актове не биха могли да докажат твърдяната противоречива практика на съдилищата. За част от решенията липсват данни за влизането им в сила – решение по гр. д. № 499/2013 г. на РС-Пирдоп, решение по гр. д. № 825/2013 г. на РС – Димитровград, решение по в. гр. д. № 547/2013 г. на ОС-Смолян и решение по в. гр. д. № 2328/2013 г. на ОС-Бургас. Друга част от съдебните актове, на които се позовава касаторът – решение по в. гр. д. № 2446/2013 г. на ОС-Бургас, решение по гр. д. № 559/2013 г. на РС - Пирдоп и решение по гр. д. № 295/2014 г. на РС - Мездра са постановени в зависимост от конкретната преценка на съдебните състави на предвидените в съответните устави на различни кооперации начини за разгласяване на свикано общо събрание и конкретните данни по всяко едно от делата и затова не биха могли да обосноват твърдяното от касатора противоречие. Изцяло неотносимо е решение по гр. д. № 336/2013 г. на РС-Средец, в което е констатирано пропускане на срока по чл. 58, ал. 5 ЗК за сезиране на съда с иск за отмяна на решения на съответната земеделска кооперация.

Доводите на касатора, свързани с поддържаната допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се преценяват, тъй като изобщо не е поставен правен въпрос, попадащ в общото основание за допускане на касационно обжалване, а се твърди единствено, че „решаването на тези казуси и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. В тази насока не са съобразени задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 259 от 31.07.2014 г. по гр. дело № 518/2014 г. на Окръжен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: