№ 707

[населено място], 28.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 3641 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1702/28.07.2015 год. по т. д.№ 4405/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1013/ 02.07.2014 год. по т. д.№ 4903/2013 год. по описа на Софийски градски съд.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Министерство на регионалното развитие и благоустройството иск, с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, за връщане на сумата от 63 415, 80 лева, като платена без основание, предвид събирането й от ответника в качеството на неустойка по чл. 8.2 вр. с чл. 7.3 от сключения на 16.06.2009 год. между страните договор за наем на морски плаж „Смокините – север„. Касаторът е депозирал касационна жалба вх.№ 12 429 / 28.09.2015 год. / в срока по чл. 283 ГПК / и допълнителна такава с молба вх.№ 14 046/29.10.2015 год. / извън срока по чл. 283 ГПК /, поради което настоящото производство съобразява единствено въведените с първата касационни доводи за неправилност на въззивното решение. В същата се твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че не е съобразил непроизнасяне на първоинстанционния съд по довода за предварително определен от наемодателя размер на дължимата при съществено неизпълнение на задълженията на наемателя неустойка, т. е. изначално създадената от наемодателя, предвид условията...