О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 695

С. 27.06. 2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1292/2010г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., С. К. С., М. П. К., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Т. С., срещу въззивно решение №810 от 17.06.2010г. по гр. дело №456/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение на В. и е постановено друго, с което е отхвърлен искът им с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение №250/2008г. по гр. д.№1240/2007г., ВКС, V г. о., в което е прието, че при наличие на колизия на права между реституирани собственици и лица, които понастоящем упражняват фактическа власт върху имота, претендирайки, че са придобили права, то в имота следва да е изградена сграда, отговаряща на изискванията на закона. Спорен е въпросът за наличие на сграда в процесния имот към 01.03.1991г. и какви характеристики следва да има същата, за да бъдат предпочетени правата на лицата по замяна. Съдът не е коментирал защо е налице застрояване. Видно от разрешението за строеж, касае се за лека постройка за сезонно ползване.Същата характеристика е въведена и в т. 1, ал. 3 на §1в ДР ППЗСПЗЗ относно постройка, която не се счита за сграда....