Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх.Nо 93938/27.12.2010 година

на Н. Л. К. от [населено място] чрез адв.Н. И. - САК срещу въззивно Решение Nо 5264/17.11.2010 година по гр. възз. д. Nо 6709/2009 година на Софийския градски съд- 4 възз. с-в.

С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК отм.

е отменил

Решение от 23.04.2009 година по гр. д. Nо 612/2008 година на СРС- 59 с-в, в частта, с която на основание чл. 30 ал. 1 ЗН е възстановена запазената част на Н. Л. К. от наследството на баща му Л. Н. К. като е намалено дарение по НА HNо */1993 година в полза на М. П.-К. с 1883428/6405000 идеални части от притежаваната от него идеална част от апартамент в [населено място] и на основание чл. 36 ал. 1 ЗН имотът е върнат в наследството, като Н. К. е осъден да заплати на М. К. сумата от 30 744.14 лв., както и в частта по присъдените разноски по делото.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Допустимостта на касационното

обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК

се обосновава с довода, че постановеното от СГС решение е в противоречие със съдебната практика и в същото време съдът се е произнесъл по въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - а

именно „може ли с Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС да се отмени или да се обяви за загубило сила Постановление на Пленума на ВС

.Доводите за противоречие с практиката на съдилищата са обосновани с представените

Решение Nо 645/1985 год

. на ВС –I отд. и

Решение Nо 44/1964 год

. по гр. д. Nо 2307/63 година на ВС-I отд., а доводите за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване се обосновават с тезата, че ТР 1/2005 година на ОСГК на ВКС с което е обявено за загубило сила т. 15 на ППВС 4-64, е налице недопустимо произнасяне с оглед на обстоятелството, че при ПП на ВС като актове със задължителен характер, са приемани от всички съдии на Върховния съд, а ТР на ОСГК – се приемат само от част от съдиите, а именно само от членовете на гражданската колегия.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от адв.С. В.- САК, с който се поддържа, че не е налице нито едно от основанията за допустимост на касационното обжалване, излагат се доводи, както и се поддържа неоснователност на самата касационна жалба.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира:

След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки данните за защитимото материално право - възстановяване на накърнена запазена част от наследство в обем на 27 181 лв., установяващи материален интерес над минимално установения с чл. 280 ал. 2 ГПК/ редакция изм. ДВ. бр. 100/2010 година / и констатирайки, че е спазен срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав приема, че

касационната жалба е процесуално допустима

.

За да отмени решението на първата инстанция, с което е уважен иска по чл. 30 ал. 1 ЗН, заявен от Н. К. срещу М. П. П.- К. за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на Л. К., по през 2007 година, чрез намаляване на дарение от идеална част от апартамент в [населено място] [улица]Nо 8 по НА Nо */1993 година в полза на М. П. с 1883429/6485000 идеални части, връщане на имота в наследството на основание чл. 36 ал. 1 ЗН и осъждане на наследника Н. К. да заплати на бенефициента М. П. сумата 30 744 лева, решаващият съд е приел, че при задължителната съдебна практика -ТР 1/2005 година на ОСГК на ВКС, с което е обявено за загубила сила т. 15 на ППВС 4-64, искът по чл. 30 ал. 1 ЗН заявен от наследник с право на запазена част срещу внучката, като трето –непризовано към наследяване лице, може да бъде уважен само ако наследството е прието по опис - ар. от чл. 30 ал. 2 ЗН.

След преценка на доводите на касаторите за допустимост на касационното обжалване и с оглед на въведения довод – касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Формулираният въпрос

„може ли с Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС да се отмени или да се обяви за загубило сила Постановление на Пленума на ВС

, не може да бъде въпрос, който да се разреши, при допуснато касационното обжалване, от 3 -членен състав на ВКС. Въпросът за съотношението на актовете, съставляващи задължителна съдебна практика и тяхната приложимост към конкретен правен спор, е разрешен с т. 2 на ТР 1/2009 година на ОСКТК, в което се сочи, че както Постановленията на Пленума на ВС, така и Тълкувателните Решения на ОСГК на ВС/ВКС са актове със една и съща степен на задължителност при прилагането им по повод разрешаването на конкретен правен спор, поради което и не може да се прави разграничение между тях в смисъл на „повече” или „по-малко „ задължителни. След като е налице, прието ТР на ОСГК на ВКС, с което е изоставена конкретна задължителна съдебна практика/ була тя и установена с ПП ВС, то всяко несъответствие с нея би било квалифицирано като обоснования за допустимост на обжалването по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, но не и обратното –когато решението на въззивната инстанция е съобразено с тази практика, то не може да се приеме, че тричленният състав следва да допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за евентуално преосмисляне на практиката от гл. т. произнасяне по правилността на оспорените разяснения на тълкувателното решение.

При наличие на акт със задължителна сила – ТР на ОСГК на ВКС, не може да се поддържа противоречиво разрешаване на въпроса, още по-малко като се сочат решения на съдилищата, които са постановени преди съдебната практика да е обобщена по реда на основания действащ устройствен съдебната власт закон.

По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 2 и т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжлаване

по касационната жалба вх.Nо 93938/27.12.2010 година

заявена от Н. Л. К. от [населено място] чрез адв.Н. И. - САК срещу въззивно Решение Nо 5264/17.11.2010 година по гр. възз. д. Nо 6709/2009 година на Софийския градски съд- 4 възз. с-в по иска по чл. 30 ал. 1 ЗН.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: