№ 216 София, 19.01.2026 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 1592/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 976 от 18.11.2024 г. по гр. д. № 959/2024 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 38 от 29.03.2024 г. по гр. д. № 232/2023 г. на Районен съд - Царево, с което е уважен предявения от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - гр. София срещу община Приморско положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дружеството е собственик на поземлен имот с идентификатор 58356.503.317 по кадастралната карта на гр. Приморско, с площ от 606 кв. м., с адрес: гр. Приморско, област Бургаска, ул. Съединение № 2.

Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от община Приморско, чрез пълномощника адв. П. К., с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които се сочи, че са постановени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „длъжен ли е въззивният съд при наличие на данни, че процесния имот има характер на публична държавна собственост, да изследва действителността на разпоредителните сделки с него“; 2. „следва ли в акт, с който се твърди, че е извършен апорта, имотите предмет на непаричната вноска да бъдат индивидуализирани“; 3. „неспазването на изискванията за описание,...