О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 109

София, 14.02.2023 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 2776/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на А. Х. А., Ю. Х. А. и Н. М. А., срещу определение № 2151 от 19.09.2022 г. по в. ч.гр. д. № 1328/2022 г. на Окръжен съд Бургас.

Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд Бургас е потвърдил определение № 558/08.07.2022 г. по гр. д. № 1131/2021 г. на Районен съд Айтос, с което е оставено без уважение искането на ищците за освобождаването им от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният състав е констатирал, че решението по НАХД № 285/2018 г. на Районен съд Айтос, с което водачът, причинил ПТП, в което ищците са участвали и от което търпят вреди, е признат за виновен за извършено престъпление, не съставлява доказателство, че спрямо самите ищци е извършено престъпление. Обосновал е този извод с обстоятелството, че престъплението – нанасяне на средна телесна повреда, е вредоносно и за съставомерни за признати вредите, настъпили спрямо П. С.. Съдът, позовавайки се на практика на ВКС е приел, че в тази хипотеза ищците се явяват трети лица на това престъпление, поради което не се ползват от привилегията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в...