Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1390/09.06.2022 г. по гр. д. № 15262/2021 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение №20183677/10.09.2021 г. по гр. д. № 46429/2020 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на Т. Д. П. срещу Х. М. Х., както следва:

· да се признае за установено, че Х. М. Х. е извършил дискриминационно нарушение по признак лично и обществено положение с формалното призоваване на Т. Д. П. по преписка № 812-102-343/06.03.2020 г. по описа на 8-мо РУ СДВР (чл. 71, т. 1 ЗЗДискр.) и

· за осъждането на Х. М. Х. да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения (чл. 71, т. 2 ЗЗДискр.).

Решението се обжалва от Т. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидната му неправилност в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (по двата иска) и вероятната му недопустимост в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК (ненадлежен ответник по осъдителния иск). По същество касаторът се оплаква, че решението е недопустимо, респ. неправилно. Претендира разноските по делото.

Ответникът Х. Х., ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол не са налице, а решението е правилно. Претендира разноските в настоящото производство.

В исковата молба ищецът Т. П. е твърдял, че е жертва на дискриминация – ответникът Х. Х., полицейски служител в 8-мо РУ на СДВР, го е призовал двукратно и неуспешно от съобщен адрес по преписка № 812-102-343/06.03.2020 г. по описа на 8-мо РУ на СДВР и е приключил преписката, без да опита да го призове по телефон или на електронния адрес.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в производството за защита от дискриминация ищецът трябва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответникът следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен (чл. 9 ЗЗДискр.). Приел е, че страните не спорят за фактите, от които ищецът извежда твърденията си, че е жертва на дискриминация, но тяхното осъществяване не нарушава изискванията за равно третиране. Това е така, защото полицейските органи имат задължението да призоват гражданите да се явят в служебните помещения от адрес (чл. 69, ал. 1 ЗМВР), като способът за призоваване по телефон е за неотложни случаи (чл. 69, ал. 3 ЗМВР), а способът за призоваване по електронен адрес не е предвиден в ЗМВР. Въззивният съд е заключил, че като ответникът е използвал способа за призоваване на ищеца на адрес (основен според ЗМВР), а не го е призовал по телефон и/или на електронен адрес, не е нарушил принципа за равно третиране на гражданите от полицейските органи. Дискриминационно нарушение няма, само защото ищецът не е бил открит на адреса от ответника, служител в 8-мо РУ на СДВР.

Решението съответства на установената практика на Върховния касационен съд, която приема, че за да е налице дискриминация, трябва да бъде установено по-неблагоприятно третиране по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. (напр. решение № 101/02.08.2021 г. по гр. д. № 1871/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и цитираните в него мн. др., решение № 948/18.12.2009 г. по гр. д. № 3097/2008 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 85/13.09.2016 г. по гр. д. № 4328/2015 г. на ВКС, IV-то ГО). Въззивният съд е извършил сравнение между начина, по който ищецът е третиран, сравнявайки го с останалите граждани, призовавани от полицейските органи, за да заключи, че дискриминационно нарушение няма. Решение, което съответства на установената практика на Върховния касационен съд, не може да бъде окачествено като очевидно неправилно в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, нито като вероятно недопустимо. Поради това касационният контрол не следва да бъде допуснат.

Въпреки изхода на делото претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователна. Липсват доказателства ответникът, ответник и по касация, да е извършил разноски в настоящото производство.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1390/09.06.2022 г. по гр. д. № 15262/2021 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.