№ 578

[населено място], 12.03.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 770 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. срещу решение № 20 от 16.01.2023г. по в. т.д. № 502/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 180 от 12.05.2022г. по т. д. № 687/2021г. на Окръжен съд – Варна за уважаване на предявения от „Е. Б. ЕООД срещу касатора частичен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата от 26 000 лева, с която касаторът се е обогатил във вреда на дружеството поради изгубване на правата по запис на заповед от 23.03.2017г. с падеж 31.12.2017г., със законната лихва за забава от датата на исковата молба (05.10.2021г.) до окончателното плащане.

Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В противоречие със събраните по делото доказателства са решаващите изводи на съда за недоказаност, че записът на заповед е издаден като обезпечение по сключения между „Ванхил“ ЕООД и „Е. Б. ЕООД договор от 22.03.2017г. за производство и продажба на етерично масло от бял равнец. Ценната книга е била подписана от Д. А. Д. в качеството му на управител на търговското дружество. В конкретния случай твърдението за каузално правоотношение, по което е издаден записът на заповед, е въведено в процеса с отговора на исковата молба, което обаче не изключва доказателствената тежест на ищеца при заявеното от него оспорване на връзката между договора и издадения запис на заповед да установи положителния факт, че записът на заповед е издаден на друго каузално основание. Това съдът не е указал при разпределение на доказателствената тежест, поради което е обосновал решаващите си мотиви на формалното изследване на записа на заповед от външна страна.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираният от касатора въпрос е: „В случаите, когато при иск по чл. 534 от ТЗ и въведени в процеса твърдения за наличието на конкретно каузално правоотношение, по което е издаден записът на заповед, следва ли ищецът освен възраженията си, черпени от редовността на процесния запис на заповед от външна страна, да докаже каузалната сделка, от която произтича вземането му?

Касаторът се позовава на решение № 31 от 05.04.2012г. по т. д. № 55/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 110 от 08.11.2010г. по т. д. № 949/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 108 от 22.07.2011г. по т. д. № 813/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 133 от 05.07.2013г. по т. д. № 104/2011г. на ВКС, ТК, І т. о.

От насрещната страна по жалбата „Е. Б. ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба по делото „Е. Б. ЕООД е изложило, че на 23.03.2017г. касаторът е издал в полза на дружеството запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати сума от 80 500 лева, с падеж на записа 31.12.2017г. Плащане не е имало, както и от дружеството – поемател не са били предприети действия по реализиране на правата по ценната книга в тригодишния срок по чл. 531 от ТЗ. Прекият иск на поемателя е изгубен поради давност. Тъй като е налице неоснователно обогатяване на издателя със сумата по записа на заповед, от „Е. Б. ЕООД е било поискано присъждане на сумата от 26 000 лева, частично от 80 500 лева. Искането е било поддържано и в подадена допълнителна искова молба.

С отговор и допълнителен отговор касаторът е възразил, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за производство и продажба на етерично масло от бял равнец от 22.03.2017г., сключен между „Е. Б. ЕООД и „Ванхил“ ЕООД (земеделски производител) и във връзка с платен аванс от 80 500 лева без ДДС, обстоятелства, посочени в договора. Съгласно договора записът на заповед е бил подписан от касатора, но в качеството му на физическо лице, осъществяващо органното представителство на „Ванхил“ ЕООД, а не в лично качество. В договора липсва писмено изявление, от което да произтича солидарна отговорност за заплащане на сумата по записа на заповед. Допълнително съществен елемент от фактическия състав на правото по чл. 534 от ТЗ е наличието на обогатяване по записа на заповед. Такова би имало, ако са погасени по давност правата на ищеца по договора от 22.03.2017г. Договорът е сключен със срок от пет сезона прибиране на реколтата след засаждането на бял равнец и е изтичал при приемането на произведеното етерично масло от последното прибиране на реколтата през петия сезон, но не по-късно от 31.10.2021г. Така вземанията на ищеца по договора се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок. Загубата на менителничните искове като следствие от прескрибиране на менителничния ефект трябва да бъде придружено от правна и фактическа невъзможност за събиране на посочената в ефекта сума.

Предявените искове са били уважени от първоинстанционния съд изцяло.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е счел за недоказано възражението на касатора, че записът на заповед е издаден за обезпечение на договор за производство и продажба на етерично масло от бял равнец от 22.03.2017г., както и че записът на заповед е издаден от Д. А. Д. в качеството му на управител на дружеството „Ванхил“ ЕООД, страна по договора. Обстоятелствата са били в доказателствена тежест на касатора. Напротив, записът на заповед е бил издаден от Д. А. Д. в лично качество, без да се установява издаването му да е гаранция спрямо сключения договор (липсват клаузи в този смисъл). Евентуално каузално правоотношение, послужило като повод за менителнично задължаване, би било релевантно, ако е свързано с погасяването, евентуално новиране на задължението, като в случая такива обстоятелства липсват. Също съгласно въззивното решение погасяване правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ е юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 от ТЗ срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в него парично вземане. В случая падежът на записа на заповед е настъпил на 31.12.2017г. и давността е изтекла към 31.12.2020., след който момент поемателят (ищецът) е изгубил правата си по ценната книга и за него се е породило правото да предяви специалния иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 от ТЗ. По този иск не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях.

При тези установени обстоятелства поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът е свързан с касационния довод за неправилно разпределена доказателствена тежест относно свързаността на записа на заповед от 23.03.2017г. и вземанията на ищеца по договора за производство и продажба на етерично масло от бял равнец от 22.03.2017г., сключен между „Е. Б. ЕООД и „Ванхил“ ЕООД. Въпросът, с обуславящия го довод, не съответства на останалите фактически и правни изводи на въззивния съд в решението му, а именно, че записът на заповед е издаден от касатора като физическо лице, а не като управител на „Ванхил“ ЕООД, както и че евентуално каузално правоотношение би било релевантно, само ако е свързано с погасяването, евентуално новиране на задължението по договора от 22.03.2017г., а по делото такива обстоятелства липсват. Т.е. дори да се възприеме възражението на касатора – ответник, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договора от 22.03.2017г., не се установява погасяване на правата на „Е. Б. ЕООД по този договор, за да бъдат отречени правата на дружеството по записа на заповед като гаранционен, съответно тези по чл. 534, ал. 1 от ТЗ, основани на неоснователно обогатяване.

Във връзка с въпроса не е удовлетворен също допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и от практика на Върховния касационен съд.

Отговор на въпроса се съдържа в Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС (т. 17) и възприетата в решението принципна постановка, че при твърдение на ищеца – поемател или възражение на ответника - издател, че запис на заповед е издаден за обезпечение на друго задължение, съдът разпределя доказателствената тежест съобразно с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, възлагайки на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право. Така при възражението на касатора - ответник, че записът на заповед е издаден като обезпечение, в негова доказателствена тежест е било да установи това обстоятелство, както е приел и въззивният съд.

Решение № 31 от 05.04.2012г. по т. д. № 55/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., на което се позовава касаторът, касае предявен иск за реално изпълнение по чл. 538, ал. 1 от ТЗ, като в исковата молба от ищеца са били изложени твърдения, че записът на заповед е издаден като гаранция. Поради това обстоятелството е било определено като такова в негова доказателствена тежест. По настоящото дело такова възражение е направено от касатора – ответник.

Въззивното решение не противоречи и на възприетото в останалите посочени от касатора съдебни решения, като решение № 110 от 08.11.2010г. по т. д. № 949/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., даващо отговор на въпроса дали за успешното провеждане на иска по чл. 534, ал. 1 от ТЗ следва да са налице препоставките обедняване и обогатяване, допълнително е прието, че няма пречка в рамките на този иск да бъдат разглеждани и доводи, произтичащи от каузално правоотношение, но те биха били релевантни, ако са свързани с погасяването, евентуално новирането на задължението по ефекта и пр. Това тълкуване е съобразено изцяло от въззивния съд в решението му.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на насрещната страна са дължими направените в касациононто производство разноски - 2 000 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023г.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 16.01.2023г. по в. т.д. № 502/2022г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ап. 1, да заплати на „Е. Б. ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 2 000 лева (две хиляди лева) разноски по делото в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.