О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 127

гр. София, 11 март 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар………………………………………………при становището на прокурора…Б.Джамбазов.……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 215 по описа за 2024 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК.

Образувано е по повод определение на административен ръководител-председател на Окръжен съд – Ловеч, с което е прекратено производството по вчнд № 70/2024г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа.

Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд.

Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано в Окръжен съд - Ловеч (след изпращането му за разглеждане там от ВКС с определение № 83/12.02.24г. по н. ч.д. № 99/24г. на ВКС, І н. о.) по частна жалба на защитника на тъжителя Г. В. срещу определение № 1067/26.10.23г., с което е било отхвърлена молбата на тъжителя Г. В. за налагане на обезпечителна мярка „запор на възнаграждение“.

След самоотводи на съдии (с изключение на двама – съдия Д. и съдия П.) от окръжния съд в Ловеч на осн. чл. 29, ал.2 от НПК - поради висящи производства по ЗОДОВ и ЗЗД, по които Окръжният съд - Ловеч е страна, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа.

Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е изпратено по реда на чл.43, т.3 от НПК, същото следва да бъде...