ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50015

София, 06.02.2023 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2734 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 4 ГПК, образувано по частна жалба на синдика на „Мосстрой-Варна“ АД (н) срещу определение на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.

Кредиторът „К. Р. Г“ АД (н) оспорва жалбата. Кредиторът „И. Т“ ООД изразява становище за основателност на същата. Останалите страни не изразяват становище.

За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, с която е поискано държавната такса да бъде възложена в тежест на предявилия иска кредитор „К. Р. Г“ АД (н), вместо в тежест на масата на несъстоятелността на „Мосстрой-Варна“ АД (н), въззивният съд е приел, че съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ при отхвърляне на който и да е от исковете по ал. 1, какъвто е и разгледаният в настоящото производство, държавната такса е за сметка на масата на несъстоятелността на длъжника. Извода си е аргументирал с липсата на проведено в разпоредбата разграничение на хипотезите на предявяване на иска от синдика, респ. от кредитор на несъстоятелността, поради което, макар и в настоящия случай искът да е предявен от кредитор, държавната такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Изложените в частната жалба доводи се свеждат до тезата, че нормата на чл. 649, ал. 6 ТЗ не обхваща случаите, когато предмет на предявения иск е сделка, сключена от синдика, доколкото в тези случаи синдикът не разполага с възможността да атакува собствените си действия, поради което легитимацията на кредиторите не е субсидиарна, както в общия случай при бездействие на синдика,...