Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

[населено място], 28.11.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1009 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „Интермед 1“ ЕООД за отмяна на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 202/28.07.2017г. по т. д. № 942/2015г. на ВКС, II т. о., с което след отмяна на решение № 791/12.12.2014г. по т. д. № 967/2014г. на Пловдивския апелативен съд е постановeно друго за отхвърляне на иска на молителя срещу „Розабул“ООД, предявен като частичен за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща част от вземане по чл. 9, ал. 4 от договор за наем на недвижим имот от 20.04.2011г., цялото в размер на 341 951, 45лв.

Молителят твърди, че решението на касационната инстанция е било мотивирано от обусловеността на клаузата на чл. 9, ал. 4 от процесния договор от 20.04.2011г. и от изпълнението на задължението на ответника да сключи отделен договор за съвместна дейност. След приключване на делото пред ВКС молителят е установил, че в хода на развиващото се между същите страни друго дело - т. д. № 2465/2014г. по описа на СГС е била депозирана допълнителна искова молба от «Розабул»ООД, в която се съдържа признание, че не то, а «Интермед 1» ЕООД е използвало...