О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 484

[населено място], 28.11.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2085 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Т. срещу определение №271/20.06.2018г. по ч. т.д.№300/18г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение от 01.03.2018г. по т. д.№110/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отказано освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по предявения от него частичен иск.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1.Фактът, че молителят осъществява търговска дейност достатъчно обстоятелство ли е за оставяне без уважение искането за освобождаване от държавна такса, когато от събраните доказателства по делото е видно, че доходите, които страната реализира от търговската си дейност, са в размер, който не води до извод за наличие на достатъчно средства за заплащането на държавната такса? 2. Следва ли преценката за освобождаване от заплащане на държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива...