Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. М. чрез пълномощника й адвокат М. К. против решение № 377 от 6.03.2018 г., постановено по гр. д. № 911 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 771 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 14936/2014 г. на Районен съд-Варна за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот с идентификатор 10135.5421.39 и построената в него сграда с идентификатор 10135.5421.39.1 и всички други приращения, като получената цена се разпредели поравно между Г. С. М. и Л. В. Б..

Л. В. Б. чрез пълномощника си адвокат М. В. е подал отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Въззивният съд, кредитирайки заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел, че за местността „Малка чайка“, където се намира имотът няма одобрен ПУП-ПРЗ, нито местността е определена за селищно образование и за нея съществува план за новообразуваните имоти, поради което имотът е земеделски. Доколкото имотът не е в регулация за него не важат изискванията на ЗУТ, а за земеделски имот следва да бъдат спазени изискванията на чл. 72 ЗН, която норма определя минималните размери на различните земеделски имоти при делбата. Тъй като процесният имот е под посочените граници, то той е неподеляем, както е посочило и вещото лице и делбата му следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поставя шест въпроса, свързани с приложението на Конституцията на Р. Б. и на правото на Европейския съюз като пряко приложимо право, които не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не могат да бъдат свързани с релевантния за изхода на спора и залегнал в мотивите на съда въпрос дали при преценка поделяемостта на имота следва да се приложат изискванията на ЗУТ или на чл. 72 ЗН.

Въпроси от 7-ми до 24-ти са свързани с извода на съда, че след като имотът не е урегулиран с подробен устройствен план, то същия е земеделски по своя характер и с отказа на съда да изиска становище от главния архитект по чл. 201 ЗУТ за поделяемостта му. Същите следва да бъдат обобщени до въпроса: по какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ.

Посочената от касаторката практика на ВКС не дава отговор на този въпрос, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377 от 6.03.2018 г., постановено по гр. д. № 911 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.

В едноседмичен срок от съобщението Г. С. М. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 941.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на настоящия съдебен състав при изтичане на срока за изпълнение на указанията.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: