О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 637гр. София, 21.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 1517 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ловно рибарско сдружение „Гребенец”, представлявано от адв. Д. Д., срещу определение № 208 от 03.04.2018г. по гр. д. № 182/2018г. по описа на СлОС, с което е потвърдено разпореждане № 572 от 27.02.2018г. по гр. д. № 5502/2017г. на СлРС за прекратяване на производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че предмет на делото е установителен иск, с който иска да се установи със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува облигационна връзка по договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ от 28.06.2010г. и сключеното към него допълнително споразумение по чл. 29, ал. 10 ЗЛОД. Твърди, че съгласно трайноустановената практика правният интерес от установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил „разумна субективна преценка”. Счита, че когато противната страна оспорва съществуването на облигационната връзка с ищеца, какъвто е настоящият случай, несигурността в правното положение на ищеца е действителна. Поддържа, че решение № 127 от 29.10.2010г. по т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., на което се е позовал...