Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с пар 74 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр. 86/2017 г., образувано по касационна жалба на синдиците на КТБ АД/н/- А. Н. Д. и К. Х. М. против решение №179 от 18.01.2018г. по т. д. №3926/17г. на Софийски апелативен съд. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се правилността на извода, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителната недействителност на прихващането е законовата норма, действала към момента на извършване на прихващането.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал въпросите:1/”Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН - материалноправна или процесуалноправна, и ако е материалноправна, дали преурежда правоотношения, възникнали преди изменението и, обн. ДВ 98/2014 г”.;2/ „С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБАД /н/ на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение”;3/ „Към кой момент следва да се извърши преценката за относителната недействителност на извършеното прихващане по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН - към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност, или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за „КТБ” АД е 22.04.2015 г.” и 4/ „Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН - тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията към момента на обявяването на несъстоятелността та банката, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност.”Допълнителният критерий е въведен чрез довода, че в обжалваното решение тези въпроси поради липса на съдебна практика са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, възивният съд е приел, че нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1, съответно урежда недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезата на ал. 3 и ал. 5. Счел е, че при преценката на недействителността/действителността на прихващането, следва да бъде приложен материалният закон, действал към момента на изявлението за прихващане - редакцията, преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН вр. с пар. 9 ЗИД ЗДБ за 2014г. - ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от същата дата, съгласно която: недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен в частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения. Съставът на САС е посочил, че тази приложима разпоредба счита за недействително прихващането, извършено от длъжника, а с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗБН, няма съмнение, че длъжник е банка със седалище в България. Като е съобразено, че процесното прихващане не е извършено от длъжника, а от кредитора с придобитото по силата на договора за цесия вземане, е обоснован крайният правен извод, че по отношение на това правно действие не е налице фактическият състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН в приложимата редакция.

Поставените от касатора въпроси относно приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН по отношение на прихващания, извършени до изменението на нормата ДВ бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г. са въведени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на САС по съществото на спора. Същевременно с пар. 8 ЗИД ЗБН - ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г. е внесено законодателно изменение, съгласно което разпоредбите на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г. Това изменение е прието по време на висящността на настоящото дело във фазата по чл. 288 ГПК и доколкото следва да бъде отчетено при произнасянето по искането за допускане на обжалването, настоящият състав счита, че следва производството да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т6 ГПК. С определение от 03.07.2018г. по к. д. І11/18г., Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на пар. 8 от ПЗР ЗБН /обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./ в частта: чл. 59, ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014 г..

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. №1425/18 по описа на Върховен касационен съд, І т. о. до произнасяне на Конституционния съд на Р. Б.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: