О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.168

гр. София, 25.03.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№227 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. С. М. и М. Д. Ч. срещу определение №441 от 20.10.2015 г. по в. т.д.№622 на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №1183 от 08.06.2015 г. по т. д.№819/2013 г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на А. С. М. и М. Д. Ч. за възстановяване на половината от внесената по делото държавна такса.

В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване е поставен въпроса за приложимостта на чл. 78, ал. 9 от ГПК, когато страните са се спогодили след постановяване на съдебното решение, но преди влизането му в сила, за който въпрос се поддържа наличие на селективното основание поп чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната касационна жалба, като претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1...