Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 4724 от 30.06.2014г. по в. гр. д. № 13435/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-67-111 от 18.06.2012г., постановено по гр. д. № 5332/2011г. на СРС, 67 състав в обжалваната му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Н. А. на основание чл. 208, ал. 1 КЗ сумата 22 472, 12 лева – застрахователно обезщетение за застрахователно събитие „кражба”, настъпило на 11.02.2008г. в [населено място], представляващо покрит риск по застраховка „Автокаско” от 06.11.2007г., ведно със законната лихва от 09.02.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 905, 63 лева – разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като с него е решен незаконосъобразно въпросът за неизпълнението на договорното задължение на ищеца, установено в т. 18.3 от Общите условия, а оттам и въпросът за дължимата грижа на добрия стопанин, с която застрахованият трябва да пази застрахованото МПС и да го поддържа в добро техническо състояние. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Неизпълнението на задължението на застрахования за обезопасяване на застрахования автомобил съгласно общите условия по договора, представлява ли основание застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение с оглед чл. 211, ал. 2 КЗ? Какъв е критерият за определяне значимостта на интереса на застрахователя при изготвянето на отказ?”.

Ответникът Д. Н. А., представляван от адв. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с поставените въпроси не се търси отстраняване на правния ефект от неточното прилагане на установеното в закона правило, а се излагат доводи за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 208 КЗ, въззивният съд е приел за безспорно установен факта на настъпване на процесното застрахователно събитие, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, възникнало от договора за имуществена застраховка „автокаско”, сключен на 06.11.2007г., по което е покрит рискът „кражба”. Обсъдил е основният спорен във въззивното производство въпрос, свързан с изпълнението, респ. неизпълнението на твърдяно от ответника задължение за ищеца, произтичащо от клаузата на т. 18.3 от ОУ към договора и като последица от това – приложението на нормата на чл. 211, т. 2 КЗ, обосноваващо отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, и е счел това възражение на ответника за неоснователно. Изложил е съображения, че основните правнорелевантни факти, които трябва да бъдат налице, за да намери приложение нормата на чл. 211, т. 2 КЗ, са следните: 1/ неизпълнение от страна на застрахования на негово договорно задължение или такова, произтичащо от закона; 2/ това неизпълнение да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие, респ. причинно-следствена връзка между неизпълнението и възможността за доказване на обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай ответникът – застраховател се позовава на хипотезата по чл. 207, ал. 2, изр. последно вр. ал. 1 КЗ, с оглед твърдяното неизпълнение на договорно задължение за ищеца по чл. 18, т. 3 от ОУ – за монтиране на втори имобилайзер на процесия лек автовобил. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че изрично с клаузата на чл. 18.3 от ОУ е регламентирано, че монтирането на друго допълнително средство за защита, в конкретния случай - втори имобилайзер /извън монтирания и наличен такъв, за който между страните по делото няма спор/, е предоставено на преценката на застрахователя, без да е посочено монтирането на това допълнително средство за защита да е задължение на застрахования ищец. За пълнота на изложението е посочил, че от застрахователя – ответник не е доказано и да е упражнено правото на преценка за монтиране на допълнителното средство за защита по чл. 18.3 от ОУ, което да е доведено до знанието на ищеца по реда, установен от чл. 18.3.1. от ОУ – с възлагателно писмо, и съответно не е доказан и отказ на ищеца да извърши монтажа в сервиза, посочен от застрахователя, за да се приеме, че с действията си ищецът е нарушил основното си задължение по чл. 207, ал. 1 КЗ за вземане на мерки за опазване на застрахованото имущество. Поради това въззивният съд е приел, че не е налице основание за освобождаване на ответника от имуществената отговорност за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Посоченият в изложението материалноправен въпрос е некоректно формулиран с оглед решаващите изводи на въззивния съд. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за наличие на основанието на чл. 211, ал. 2 КЗ отм. за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като след обсъждане на ОУ на договора за застраховка и доказателствата по делото е приел, че не е налице неизпълнение на поето с договора задължение на застрахования за обезопасяване на застрахования автомобил, без да е излагал съображения, че неизпълнението на такова задължение не е значимо с оглед интереса на застрахователя и не го освобождава от отговорност. Следователно въззивният съд не се произнесъл по формулирания материалноправен въпрос, с оглед на което този въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъжда дали е налице и поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4724 от 30.06.2014г. по в. гр. д. № 13435/2012г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Д. Н. А., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 200 лева /хиляда и двеста лева/ - разноски за касационното производство, на основание чл. 78 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: