Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от А. И. Т., чрез процесуалния му пълномощник адв. А. - Т., в качеството му на трето лице - помагач на ответника срещу решение № 2004/14.11.14 г. по в. гр. д. № 3527/12 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, Х-ти състав в неговите осъдителни части /с която е отменено решение № 2637/29.03.2012 г. на СГС, ГО, І-5 състав по гр. д.№ 1962/2007 г. в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 88 т. 1 б.Б ЗЗ отм., вр. чл. 288 ал. 1 т. 2 б.А КЗ на Д. Б. Д. против Гаранционен фонд е отхвърлен за разликата над 22 500 лв. до 31 500 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, състояло се на 01.09.2007 г. и по същество искът за тази разлика е уважен, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2007 г.; и с която първоинстанционното решение е потвърдено в неговата осъдителна част за сумата от 22 500 лв. В касационната жалба се съдържат и оплаквания, че въззивният съд не е взел отношение в мотивите си по обжалваната пред него осъдителна част от решението на СГС за сумата 1 046.25 лв. – обезщетение за имуществени вреди, присъдено в полза на Д. Д. и С. Д., като тук следва да се посочи, че в тази част въззивното решение не подлежи на касационна проверка, с оглед ограничението на чл. 280 ал. 2 ГПК/.

В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части, както и за постановяването му при съществени процесуални нарушения. Моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Допускане на касационно разглеждане се претендира в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, съобразно приложеното към жалбата изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК.

Процесуалният представител на ответниците по касационната жалба – адв. Т. в срока и по реда на чл. 287 ГПК сочи подробни доводи, че основанията за допускане на касационно обжалване не са налице, а по същество – че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията за редовност.

Софийският апелативен съд е достигнал до обжалвания резултат след съвкупна преценка и анализ на доказателствения материал по делото и при обсъждане на предявените от третото лице помагач възражения против иска. Формирал e извод, че вина за настъпване на претендираните неимуществени вреди имат както третото лице – помагач /касаторът Т./, така и ищецът Д.. Въз основа на установения от двете кореспондиращи си автотехнически експертизи механизъм на ПТП съдът е приел, че отговорността следва да бъде разпределена между тях в съотношение 70: 30, а не по равно, както е счел първоинстанционният съд. Безспорно е установил, че автомобилът, управляван от третото лице, не е имал задължителна застраховка „ГО”, поради което искът правилно е насочен против Гаранционен фонд. За установяване на претърпените от ищеца увреждания, съдът се е позовал на заключението по назначената съдебномедицинска експертиза. От него се видно, че счупването на тазобедрената ямка и изкълчването на лявата тазобедрена става, представляващи част от нараняванията, са довели до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период, по-голям от две години. То е било съпътствано от болки и страдания, с оглед и на предприетите няколко оперативни интервенции за отстраняване на последиците от травмите и настъпилите в тази връзка усложнения. Пълното възстановяване на ищеца е невъзможно, а моментното му състояние е идентично на 50 % загуба на трудоспособност. При тези обстоятелства и с оглед нормата на чл. 52 ЗЗД, приложена съобразно изискванията на ППВС № 4/1968 г., съдът е преценил, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 45 000 лв., а при спадане на установения по-горе принос, в негова полза следва да бъде присъдена сумата 31 500 лв.

Съставът на Върховния касационен съд, второ търговско отделение намира, че решението на САС в обжалваните осъдителни части не следва да бъде допускано до касационен контрол, по следните съображения:

В изложението си за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал никакви материалноправни или процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело, с които касационната инстанция може да се счита за надлежно сезирана, съобразно указанията по приложението на чл. 280 ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1. Приповтарянето на оплакванията по чл. 281 т. 3 ГПК от касационната жалба не съставлява изпълнение на задължението на касатора да посочи въпросите по чл. 280 ал. 1 ГПК, които съдът не може служебно да извежда, при наличието в закона на ясно дефинирана разлика между касационните основания по чл. 281 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Същевременно напълно необосновани са и допълнителните критерии на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, като нито се сочи противоречива на обжалваното решение практика на съдилищата, нито се мотивира как допускането на решението до касационно обжалване ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответникът по жалбата Д. Б. Д. е направил своевременно искане за присъждане на разноските, сторени за защита пред касационната инстанция. Предвид представените доказателства и с оглед изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1 100 лв. - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2004/14.11.14 г. по в. гр. д. № 3527/12 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, Х-ти състав в частта, касаеща присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. И. Т. против същото решение в частта, касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 046.25 лв.

ОСЪЖДА А. И. Т. от [населено място], общ. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Б. Д. от [населено място], общ. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 100 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до касатора само в частта, с която жалбата му е оставена без разглеждане, пред друг състав на ВКС, ТК.

Председател: Членове: 1. 2.