Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. К., с искане за допълване на определение № 50528 от 14.10.2022 г. по т. д. № 2419/2021 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на В. В. К..

Ответната страна – В. В. К., чрез пълномощниците си, не депозира становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

Производството по т. д. № 2419/2021 г. на ВКС, І т. о. е образувано по касационна жалба на В. В. К. против решение № 10462 от 08.07.2021 г. по гр. дело № 230/2019 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50528 от 14.10.2022 г. по т. д. № 2419/2021 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна.

За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към отговора са приложени още фактура № 5683/11.10.2021 г., с която на НББАЗ е начислена сума от 14280 лв. с ДДС за услугата „изготвяне на отговор на КЖ с/у решение № 10462/08.07.2021 г. на САС по в. гр. д. № 230/2019 г., дог. № 059-01/ИД-007-15 щета CB-RO-15-003“, доставена от „Адв. д. А. Д., Р. Г. и сие“ и документ означен „Account history“.

Настоящият състав намира, че така представените доказателства не удостоверяват извършеното плащане на сумите за адвокатско възнаграждение. В т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато плащането на адвокатското възнаграждение е заявено като платено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи вече осъществено плащане към момента на отправеното искане за разноски. Плащането на адвокатското възнаграждение по банков път представлява нареждане за кредитен превод и като такова попада в обхвата на Закон за платежните услуги и платежните системи /чл. 4, т. 3 ЗПУПС вр. § 1, т. 19 от ДР на ЗПУПС, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /. В ЗПУПС и приложимите към него подзаконови нормативни актове липсват изисквания към съдържанието на банковите извлечения, но такива са налице към съдържанието на платежното нареждане за кредитен превод в левове – чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. Банковото извлечение по дефиниция е отражение на движенията по сметката на клиента / в този смисъл е споделената от състава константна практика на ВКС – вж. напр. и определение № 60127/23.06.2021 г. по т. д. № 32/2021 г. на ВКС/. В конкретния случай, извън това, че липсва установеност на договореното между страните възнаграждение, представения документ - означен с „Account History“, освен че е изготвен в нарушение на чл. 4, ал. 1 ГПК относно съдебния език, в същия липсва информация относно наименованието на доставчика на платежни услуги, до и от който нареждането се отправя, няма данни за датата на изпълнение на кредитния превод. Не е ясно дали плащането е приключило успешно след предаването му, липсва идентификация на издателя му, липсва заверка от банката, наличен е единствено подпис и печат на адвокатското дружество. При така представените доказателства, настоящият състав намира, че молителят не е доказал своевременно заплащане на претендирания адвокатски хонорар.

При тази фактическа обстановка не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски, но не е доказала тяхното извършване, поради което такива не й се присъждат.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], за допълване на определение № 50528 от 14.10.2022 г. по т. д. № 2419/2021 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 14280 лв. с ДДС за депозирането на отговор на касационната жалба на В. В. К..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: