ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 48гр. София, 24.01.2023. г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. Ч. Касационно търговско дело № 41 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частни жалби на ответника „Бардгруп“ ЕООД и третото лице „Маверик груп“ АД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „УниК. Б. АД оспорва жалбите.

По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С обжалваното определение въззивният съд, произнасяйки се по жалби на частните жалбоподатели, е потвърдил първоинстанционните актове, с които са оставени без уважение направените от жалбоподателите искания за освобождаване от държавна такса по повод подадените от същите въззивни жалби срещу първоинстанционното решение. За да постанови определението, въззивният съд е приел от правна страна, че за да бъде освободено юридическо лице, в частност търговско дружество, от задължението за заплащане на държавна такса, едно от необходимите условия е липсата на достатъчно имущество, и то не само на юридическото лице, но и на неговите членове (съдружници/акционери), ползващи се от дейността му. Извода си е обосновал с разпоредбите на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, с формираната по приложението им практика на ЕСПЧ и СЕС, както и с установената актуална практика на ВКС.

За допускане на касационното обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Не се установяват данни за вероятна недопустимост на въззивното определение с оглед поддържаната от жалбоподателите теза, че въззивният съд е следвало да спре производството до приключване на висящите частни производства по обжалване на отказ да се допусне главно встъпване в процеса, респ. встъпване като трето лице – помагач, като се поддържа, че при евентуално допускане на встъпването би бил обоснован интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Евентуално допускане на поисканото встъпване действително би било от значение за правилното определяне на страните в исковия процес. Това обаче по никакъв начин не е от значение за правилното решаване на въпроса, предмет на настоящото частно производство, а именно правото на частните жалбоподатели да бъдат освободени от такса, поради което правилно въззивният съд не е спрял производството, съответно не е налице основание за недопустимост на въззивното определение.

По чл. 280, ал. 1 ГПК допускане на касационно обжалване се обосновава с произнасянето на въззивния съд по въпросите

- възможно ли е юридическо лице да бъде освободено на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавна такса (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), и

- какви обстоятелства следва да изследва съдът при осъществяване на преценката дали следва да освободи юридическо лице от заплащането на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).

Поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са налице специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е отрекъл принципно възможността юридическо лице да бъде освободено от държавна такса, посочвайки, че правното основание за това не е чл. 83, ал. 2 ГПК (разпоредба, отнасяща се само до физическите лица), а съответните разпоредби на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС. По-нататък, на база приетата принципна възможност за освобождаване от държавна такса, въззивният съд, позовавайки се на практиката на ЕСПЧ, СЕС и ВКС, е съобразил значимите за преценката за всеки отделен случай обстоятелства съгласно установените в посочената практика критерии. Поради това не е налице противоречие между въззивното определение и практиката на ВКС, респ. СЕС, като основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 2420/29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2705/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................