Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: П. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя С. Б. по административно дело № 1890 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби против решение № 2065/04.11.2021г по адм. д. № 2197/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В касационната жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР се оспорва решението в осъдителната му част. Твърди се, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подала Ц. А.. Твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да бъде отменено. Претендира заплащане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Производството е образувано по искова молба от Ц. А. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“/ГДГП/ с адрес на призоваване гр. София, бул. „М. Л. № 46 за присъждане на обезщетение в размер на 90 000 лева, представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на незаконосъобразно иззето МПС, собственост на ищцата, както и в размер на 30 000 лева, представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за периода от 09.08.2017 г. до 13.09.2018 г. – и двете следствие от незаконосъобразна Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017г., издадена от началника на ГПУ - Свиленград. Претендират се законни лихви от 13.09.2018 г. – датата на влизане в сила на Решение № 645/06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1134/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково/, с което посочената по-горе заповед е отменена като незаконосъобразна.

Съдът е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на Ц. А. сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, както и сумата в размер на 1100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за периода от 20.10.2017 г. до 13.09.2018 г. – и двете, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ - Свиленград, отменена като незаконосъобразна с Решение № 645/06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1134/17 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху посочените главници, начиная от 13.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлил е претенцията за имуществени вреди до пълния и предявен размер от 90 000 лева, а тази за неимуществените вреди до пълния и предявен размер от 30 000 лева и за периода от 09.08.2017 г. до 19.10.2017 г. Осъдил е Аргирова да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ сумата от 78,33 лв. разноски.

Изложил е мотиви, че с влязло в сила на 13.09.2018 г. съдебно решение № 645/06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1134/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково, е отменена Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г., издадена от Началник на ГПУ - Свиленград. По отношение на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетия автомобил, съдът приема, че същите са причинени на лицето, поради това че административният орган е в невъзможност да възстанови нарушеното право и да върне на Аргирова отнетия автомобил. При наличието на доказана за ищцата вреда, съдът приема за доказана и пряката и непосредствена причинна връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и причинената вреда.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

От фактическа страна по делото е установено, че съгласно представен договор за покупко-продажба от 27.02.2017 г., Ц. А. е закупила лек автомобил марка БМВ, модел 535Д за сумата в размер на 2000 лева, колкото е и неговата застрахователна стойност, като на същата дата го е регистрирала на свое име. На 12.07.2017 г. същият автомобил е заложен за издирване в ШИС със страна, подала сигнала – Великобритания с основание „открадната, незаконно присвоена, изгубена вещ. На 09.08.2017 г. при извършена проверка на ГКПП „К. А. след установено съвпадение с издирвания автомобил, ищцата е била поканена да го предаде доброволно на основание чл. 84, ал. 2 ЗМВР, което е сторила и за което е съставен протокол от същата дата, а автомобилът е предаден за съхранение в ГПУ - Свиленград.

След разменена кореспонденция между ДМОС при МВР, бюро СИРЕНЕ Великобритания и Началника на ГПУ - Свиленград, последният със Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. разпоредил връщане на автомобила на К. К. - представител на „Плам“ ЕООД, преупълномощено за репатрирането на автомобила лице. С приемо-предавателен протокол от 20.10.2017 г. на ищцата са предадени от служител на ГПУ - Свиленград регистрационните табели на автомобила, на която дата тя е узнала за заповедта за предаването на автомобила на трето лице.

С влязло в сила на 13.09.2018 г. решение на Административен съд – Хасково, Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г., издадена от Началник ГПУ - Свиленград, е била отменена.

Процедурата по връщане на обявен за откраднат автомобил е уредена в чл. 84 ЗМВР. При констатиране на вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), полицейските органи поканват лицето, в което се намира издирваната вещ, да я предаде доброволно и съставят протокол за връщането на вещта. Ако вещта не бъде дадена доброволно, тя се изземва с протокол.

Съгласно чл. 84, ал. 6 от ЗМВР за предаването или изземването се уведомява държавата-членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.

Съгласно чл. 84, ал. 8 ЗМВР, ако в срок до 60 дни от държавата-членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител.

Съгласно чл. 84, ал. 9 ЗМВР, ако в срок до 60 дни от държавата-членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител .

Доказателствата по делото установяват, че така посочената процедура е била изцяло спазена от полицейските служители на ГПУ - Свиленград и ГКПП – К. А. Автомобилът е бил доброволно върнат от ищцата, за което е бил съставен протокол. До държавата-членка, въвела сигнала за издирване е бил изпратен Формуляр № 38б рег. № УРИ 4536р-18479/09.08.2017 г., с което е уведомена за намирането на откраднатия автомобил. След предаването му, процесният автомобил е бил съхраняван временно в съответното гранично полицейско управление, в което е бил предаден.

Безспорно, ищцата Ц. А. е претърпяла вреди, имуществени и неимуществени, но не поради действия на полицейските служители и на отменената от съда заповед, а поради това че и е бил продаден откраднат лек автомобил. Фактът, че заповедта, с която е било наредено връщането на автомобила на собственика, е била отменена от съда, не засяга правата на ищцата по делото.

Съгласно чл. 84, ал .8 ЗМВР, ако в срок до 60 дни от държавата-членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. Правата на собственика на обявената за открадната вещ са защитени в разпоредбата на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, която определя, че ако в срок до 60 дни от държавата-членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.

От това следва, че ако обявеният за откраднат автомобил, който факт не е спорен по делото, не бъде върнат в държавата–членка, въвела сигнала за издирването му в посочения от закона срок, ищцата е имала право да го изиска и получи обратно. Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР е изпълнила задълженията си по закон, след получен сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), да уведоми за това собственика на автомобила и да го покани да го върне доброволно. След това да съхранява автомобила на определените за това места. Отменената от съда заповед по никакъв начин не рефлектира върху правото на собственост на Ц. А. върху процесния автомобил. Ако автомобилът е бил върнат на собственика му във Великобритания, тя търпи вреди от закупуването на открадната вещ. Ако автомобилът не бъде върнат по надлежния ред, тя има право да го получи обратно от органите, на които е бил доброволно предаден. Поради това искът за заплащането на пазарната стойност на автомобила е изцяло неоснователен. Няма данни по делото, ответникът да е унищожил автомобила или незаконно да го задържа, за да има право ищцата да претендира неговата пазарна стойност. По същите съображения неоснователен е и искът за неимуществени вреди. Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР по никакъв начин не е нарушила или застрашила правата на ищцата върху процесния автомобил.

При тези мотиви, касационната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР е основателна и следва да бъде уважена, а касационата жалба на Ц. А. е неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде решен спора по същество с отхвърляне на претециите за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. На Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР следва да се присъди юрисконсултско възнагражение за двете инстанции в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2065/04.11.2021 г. по адм. д. № 2197/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив в ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на Ц. А. сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, както и сумата в размер на 1100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за периода от 20.10.2017 г. до 13.09.2018 г. – и двете, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ - Свиленград, отменена като незаконосъобразна с Решение № 645/06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1134/17 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху посочените главници, начиная от 13.09.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 78,33 лева разноски за всички съдебни инстанции по съразмерност и компенсация, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. А. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ иск за заплащане на сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, както и сумата в размер на 1100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за периода от 20.10. 2017 г. до 13.09.2018 г. – и двете, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ - Свиленград, отменена като незаконосъобразна с Решение № 645/06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1134/17 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху посочените главници, начиная от 13.09.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 78,33 лева разноски за всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Ц. А., [ЕГН] да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ