Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 27 от 9.02.2010 г. по гр. д.№ 6/ 2010 г. на Окръжен съд - В. Т. е оставено в сила решение № 725 от 29.10.2009 г. по гр. д.№ 2734/ 2009 г. на районен съд - Велико Т., с което е допусната делба на един апартамент между съделителите Х. Н. Х., Л. А. К. и Н. Х. К..

Съделителят Н. К. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита че то е постановено при съществено процесуално нарушение поради отказа на съда да назначи особен представител за малолетната Х. Н. Х., която е страна по делото и има противоречие между нейните интереси и тези на другите двама съделители, тъй като те са и нейни родители. Обжалването се прави на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - поради противоречие по въпроса за определяне на особен представител с практиката на ВКС, като за доказателство се представят две определения по чл. 274, ал. 3 ГПК - опр.№ 373/6.11.2008 г. по ч. гр. д.№ 1246/ 2008 г. на V г. о. и опр.№ 402/ 4.12.2008 г. по ч. гр. д.№ 2020/ 2008 г. на ІV г. о. на ВКС.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Участници в делбата са двама бивши съпрузи, които притежават ид. ч. от имота и малолетната им дъщеря - собственик на лично основание на другата половина от имота. Искът за делба е предявен от бившата съпруга, която действа лично за себе си и като законен представител на малолетната дъщеря Х. К.. По делото не е имало спор относно делбения имот и квотите на страните, поради което въззивният съд приел, че няма пречка особен представител на детето да се назначи във втората фаза на делбата, където поради позициите им в процеса ще се проявят противоречивите интереси между детето и неговата майка и законен представител.

С оглед на тези данни следва да се приеме, че обжалваното решение не е в противоречие с практиката по назначаването на особен представител по реда на чл. 29, т. 4 ГПК. Особеният представител се назначава когато има противоречие между интересите на малолетния или непълнолетния с тези на неговия законен представител или родител, който трябва да даде съгласие за действията на непълнолетния. Въззивният съд е изразил същото разбиране, поради което решението му не е в противоречие, а съответства на постоянната съдебна практика по приложението на този институт. Противоречието между интересите на детето - съделител и неговите родители, които също са страни в делбата ще се прояви и обосновава необходимост от назначаване на особен представител във фазата по извършване на делбата, в която ще се решава въпросът за това на кого ще остане жилището и това изисква да се охранят интересите на страната, която е малолетна или непълнолетна чрез назначаването на особен представител. Представените определения на състави на ВКС разглеждат други хипотези на назначаване на особен представител, поради което от тях не може да се направи извод за наличие на противоречива съдебна практика. Така опр.№ 373 е по дело за лишаване от родителски права на ответник, който е обявен за отсъстващ, и съгласно чл. 29, ал. 1, пр. 2 ГПК се представлява от въведените във владение негови наследници. Ако тези наследници са непълнолетни деца и тяхната майка, би възникнал конфликт на интереси и на децата следва да се определи особен представител съгласно чл. 29, т. 4 ГПК. Опр.№ 402 е постановено в производство за прекратяване на мярка за закрила на дете по чл. 29, т. 6 от Закона за закрила на детето. В това производство участието на детето като страна е задължително и то се представлява от законния си представител, а когато има противоречие в интересите им се назначава особен представител. Така че и в двете определения по принцип се поддържат същите разбирания, както и това на въззивния съд, че особен представител се назначава само след констатация за конфликт на интереси. По настоящото дело причината за отказа да се назначи особен представител не е друго разбиране на въззивния съд по поставения въпрос, което да противоречи на представената практика, а констатацията, че на етапа на който се намира производството за делба такъв конфликт не е налице. По тези съображения не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 9.02.2010 г. по гр. д.№ 6/ 2010 г. на Окръжен съд - В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: