Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело 190/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение от 27.05.2011г. по гр. д. №3745/10г. на Софийски градски съд, само в частта му за разноските/ имаща характер на определение/ – с която в същата част е оставено в сила решение от 26.10 2009г. по гр. д. 14325/07г. на СРС, І г. о., 28 с-в, както и в частта с която са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 5000лв.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Подадената касационна не следва да бъде разгледана по реда на чл. 274 ГПК.С решението, в обжалваната част, имащо характер на определение въззивният съд е оставил в сила решение от 26.10 2009г. по гр. д. 14325/07г. на СРС, І г. о., 28 с-в в частта му за разноските и е присъдил разноски за въззивното производство в размер на 5000лв.Следователно, предмет на обжалване пред настоящата инстанция е въззивното решение, но само в частта за разноските, без да е обжалвано самото решение, разрешаващо материалноправния спор между страните. Частта от въззивното решение, третираща разноските за производството пред първостепенния и въззивния съд няма самостоятелна обжалваемост. Този извод произтича от това, че действащия ГПК не възпроизвежда разпоредбата на чл. 70 ГПК / 1952г./ отм., предвиждаща такава процесуална възможност. В обсъжданата част, решенията имат характер на определения, които съобразно чл. 248 ГПК подлежат на изменение от съдът, който ги е постановил, като това е и процесуалния ред за инстанционен контрол по отношение...