Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 2868 от 9.V.2012 г. на С. К. К. и Б. Н. К. – двамата от С., която е била подадена против разпореждане на Софийския апелативен съд, ГК, 2-и с-в, от 9.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 718/2012 г., с което, на основание последващата констатация, че неговото определение № 572/14.ІІІ.2012 г. по същото дело всъщност не подлежало на инстанционен контрол пред по-горен съд, е била върната тяхна частна касационна жалба с вх. № 3467/4.ІV.2012 г.

Оплакванията на двамата частни жалбоподатели са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително разпореждане на САС, постановено по реда на чл. 274, ал. 4 ГПК, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на този въззивен съд: за по-нататъшни процесуални действия по администриране на подадената в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК тяхна частна касационна жалба.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата съвместна частна жалба на С. и Б. К. от С. срещу атакуваното негово прекратително разпореждане по частната им касационна жалба ще следва да се преценява като

процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.

С определение № 572/14.ІІІ.2012 г. на САС, ГК, 2-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 718/2012 г. е била оставена без уважение частната въззивна жалба на К. срещу първоинстанционното определение на СГС, ГК, с-в І-12 за връщане на исковата им молба срещу [фирма] – С. по претенция за установяване на факт: заниженост на стойността, по която е било извършено възлагане на ипотекиран от банката апартамент спрямо действителната му пазарна цена, а оттам – че паричното задължение на К. като кредитополучатели всъщност следвало да се счита изцяло погасено. Посочено е било във финалната част от диспозитива на това въззивно определение, че то „подлежи на касационно обжалване” - в едноседмичен срок от връчването му на страните.

С последващото си атакувано разпореждане от 9.ІV.2012 г. обаче, същият състав на САС е приел – без излагане на конкретни мотиви за това (по смисъла на чл. 274, ал. 4 ГПК), че горепосоченото негово определение всъщност не подлежало на инстанционен контрол. Но съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от процесуалния закон, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Ноторно е /арг. чл. 130 ГПК/, че всяко първоинстанционно определение за връщане на искова молба е от категорията на преграждащите по-нататъшния ход на делото и поради това е обжалваемо пред по-горен съд. При установената липса на изложени от въззивната инстанция мотиви досежно наличие на обстоятелства, визирани в текста на чл. 280, ал. 2 ГПК, които да са били относими към определението й, потвърждаващо връщането на исковата молба на К. срещу [фирма], атакуваното разпореждане от датата 9.ІV.2012 г. ще следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо делото ще следва да се върне на същия състав на САС: за по-нататъшно надлежно администриране на частната касационна жалба на С. и Б. К. от С. с вх. № 3467/4.ІV.2012 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА

разпореждането на Софийския апелативен съд, ГК, 2-и с-в, от 9.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 718/2012 г.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на САС за по-нататъшно надлежно администриране на частната касационна жалба на С. и Б. К. от С. с вх. № 3467/4.ІV.2012 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 438 по описа за 2012 г.