Производството е по чл. 274, ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] - [населено място] против определение № 5750 от 30.03.2012 г. по ч. гр. дело №4528/2012 г. на Софийски градски съд.

Ответниците по частната жалба - Емил Т. Ж. и Л. О. Г. и двамата от гр.

С.

не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски

градски

съд е потвърдил разпореждане от 29.02.2012г. по гр. д. 7895/12г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] - [населено място] за издаване заповед за незабавно

изпълнение

и

изпълнителен лист

срещу Емил Т. Ж. и Л.

О.

Г. за сумата

15130.78лв.

- главница и договорна лихва за периода 26.04.2011г. -19.02.2012г., законна лихва и разноски. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че заявителят не е установил наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост на

целия дълг

и съответно не удостоверява подлежащо на

изпълнение

вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на заповед за изпълнение, тъй като от анекс №2 към договора, на който се позовава банката не може да бъде изведен валиден довод за предсрочна изискуемост за цялото вземане.

Разпоредбата на чл. 274, ал.З

i иг^

о^~_

г

__

разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение касаторът е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса - „ Следва ли преценката на Б. да направи кредита предсрочно изискуем да бъде обективиран в нарочно решение., както и по въпроса - „ Дали обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на ч. бО, ал. 2 ЗКИ, изисква „ нарочно решение на Б. за това, Развити са доводи и са цитирани конкретни съдебни актове, обосноваващи разрешаването от страна на въззивния съд на така поставените въпроси в противоречие, както със задължителна, така и с казуална практика на ВКС и съдилищата. Поставени са и въпроси във връзка с доказателственото значение на извлечението от счетоводните книги на банките. Страната е изложила също така и разбирането си, че следвало да бъде тълкувана и разпоредбата на чл. 418, ал.З ЗКИ.

Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.З ГПК вр.

чл. 280

у

ал. 1 ГПК с наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса относно установяване на предсрочната изискуемост на дълга. Само този въпрос има характер на релевантен, съобразно изискването на

чп. 280,

ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Всъщност въззивният съд е

изложил

доводи единствено по отношение на липсата на установеност на предсрочната изискуемост на

дълта,,

поради което е и постановил обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на

чл. 20,

ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с посоченото от страната определение №166 от 17.02.2012г. по ч. т.д. №109/12г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал.З ГПК и поради това съставляващо задължителна за съдилищата практика, с което в идентична хипотеза със сравнявания обжалван

съдебеп

акт и при еднакъв по съдържание договор на банката, но с друг клиент е прието, че предсрочната изискуемост на дълга се установява от клаузата на чл. 15, 4 от анекс към договора, съгласно която страните са се съгласили предсрочната изискуемост да се обяви от кредитора „ едностранно без

предизвестие

т. е. в отклонение от реда по

чл. 60

ЗКИ.

Останалите поставени в изложението въпроси, свързани с извлеченията от счетоводните

книти

на банките са ирелевантни, тъй като въззивният съд не се произнасял по тях и съответно те не могат да обосноват нито наличие на предпоставките по т. 1, нито по т.З на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Във връзка, обаче, с изложеното за наличие на противоречие с практиката на ВКС и приетото от въззивния съд, се налага извод за установеност на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване.

По същество частната жалба е основателна.

Б. - жалбоподател чрез пълномощника си - адв. А. е развила оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че е налице изрична договореност между страните за начина на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, като подробно е развито разбирането, че не е необходимо нарочно решение на банката за обявяване на тази предсрочна изискуемост, след като е налице договореност за автоматичното й настъпване при неизпълнение на задължение по договора, без да бъде уведомяван длъжника. Посочено е още, че представения документ за доказване правото на заявителя на търсеното вземане, установява както периода на просрочените договорна лихва и главница, така и предполага възможност от него да бъдат изведени данни за наличието на предсрочна изискуемост на кредита в съответствие с представения договор и анексите към него.

Оплакването е основателно.

Заявителят е приложил към подаденото заявление по чл. 417 ГПК договор за предоставяне на банков потребителски кредит на физическо лице сключен с Емил Ж. / като солидарен длъжник е отбелязана Л. Г./. Представени са и два анекса към този договор, подписани от страните, като с анекс №2- чл. 15.4, страните са се договорили, че при неизпълнението на конкретно указани задължения по договора, кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие, част или целия дълг за предсрочно изискуем. Доколкото е налице подадено заявление за осъществяване на вземането по реда на заповедното производство се налага извод, че банката е взела решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изискване за форма за действителността на такова решение не се съдържа в императивна разпоредба, поради което правно необосновано е разбирането, изложено в мотивите на обжалвания съдебен акт за това, че следва да бъде взето „ нарочно решение, без да бъде мотивирано това разбиране като правен извод. Освен това, след като е налице задължителна практика, с която ВКС в аналогична хипотеза е изложил мотиви, че е налице изискването за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, то и състава на СГС е бил длъжен да съобрази тази практика, както всъщност и трайната практика на ВКС, обоснована от касационния състав чрез изброяване на конкретни съдебни актове, с които той изцяло се е съобразил.

Представен е документ, от който произтича вземането - извлечение от счетоводните книги на банката. Доколкото, това извлечение обективира данни за това кой е длъжникът, за кой договор за банков кредит се отнася -индивидуализиран е кредитния договор, указана е дължимата от клиента на банката сума - главница, договорна лихва, наказателна лихва, конкретизиран е периода, за който се дължат лихвите, то това извлечение, заедно с приложения кредитен договор и анексите към него установяват наличие на редовно изготвен документ по смисъла на чл. 417 ГПК и съответно съставляват основание за уважаване на отправеното искане за издаване заповед за изпълнение. Като е приел обратното въззивният съд е нарушил закона, поради което неговото определение постановено в противоречие с практиката на ВКС, следва да бъде отменено и по същество следва да бъде уважено отправеното от заявителя искане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторът следва да бъдат присъдени направените и установени по делото разноски за всички инстанции в размер на 667.05лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на определение № 5750 от 30.03.2012 г. по ч. гр. дело №4528/2012 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ

определение № 5750 от 30.03.2012 г. по ч. гр. дело №4528/2012 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 29.02.2012г. по гр. д. 7895/12г. на Софийски районен съд и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД

за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за плащане солидарно от Емил Т. Ж. и Л. О. Г. и двамата с адрес -гр. С., [улица], ет. 1, ап. 5 на У. Б.

АД -

гр. С. сумата 15130.78лв. - главница по парично задължение по договор за потребителски кредит от 02.06.2008г., законна лихва върху нея, считано от 20.02.2012г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода 26.04.2011г. -19.02.2012г. в размер на 1550.49лв. и сумата 667.05лв. разноски за цялото производство.

Изпраща делото на Софийски районен съд за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: