Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на СУ “Св.К. О.”, [населено място] срещу определение № 11953/26.07.2011г., постановено по ч. гр. д.№ 7099/2011г., с което Софийският градски съд е потвърдил разпореждане от 25.03.2011г. по гр. д.№ 59755/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението му за издаване на изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от сметка.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима.

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на СУ “Св.К. О.” срещу [фирма], [населено място] за сумата от 34320 лв., представляваща наем на имот, публична държавна собственост, и за сумата от 3313.58 лв. – лихва за периода от м. 02.2009г. до м. 11.2010г. Представя извлечение от счетоводните книги.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че университетът не е държавно учреждение по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, тъй като има самостоятелен бюджет, който се утвърждава от академичния съвет и включва приходи от различни източници, като държавната субсидия е само един от тях. Съгласно чл. 90, ал. 3 ЗВО държавните висши училища имат и собствени приходи от своята дейност, поради което не бил налице един от основните и определящи белези на държавното учреждение.

Според частния жалбоподател въпросът за качеството на едно лице, в частност висше училище, като държавно учреждение се разрешавал противоречиво от съдилищата и бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представя определения и разпореждания на първоинстанционни съдилища относно тълкуването на понятието “държавно учреждение”.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения правен въпрос, който е от значение издаването на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.

В Определение № 386/03.06.2010г. по ч. т.д.№ 402/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и Определение № 540/18.12.2009г. по ч. гр. д.№ 326/09г. на ВКС ІІ г. о. е прието, че определящото за едно лице като държавно учреждение по смисъла, който влага процесуалният закон /ГПК/ в това понятие, е ежегодното бюджетно финансиране, както и доколкото основните средства за издръжката му са субсидии от бюджета. В определението по ч. гр. д.№ 326/09г. качеството на държавно учреждение е признато на държавно висше учебно заведение, което получава субсидии от бюджета на М. на образованието и науката, в т. ч. за издръжка на обучението, за научна и художествено – творческа дейност и издаване на учебници и научни трудове, за социално-битови разходи на студенти и докторанти, за капиталови разходи.

Посочената практика на ВКС не е постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и не е задължителна за съдилищата, но изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 4, ал. 2 на Закона за устройството на държавния бюджет републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи, в които се включват и бюджетни организации, създадени със закон – Пар. 1, т. 1 на ДР. По силата на чл. 16 ЗВО висшето училище възниква като юридическо лице след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване на “ДВ”. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия – чл. 13 ЗВО. По тези съображения съставът на ВКС приема, че държавното висше училище има качеството на държавно учреждение по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК.

По същество на частната жалба.

С оглед на отговора на поставения правен въпрос заявителят в заповедното производство има качеството на държавно учреждение. СУ “Св.К. О.” е създаден преди приемането на ЗВО и ЗУДБ, но на съдебния състав е известно съгласно чл. 155 ГПК, че университетът е открит като висше училище по решение на Народното събрание на 01.10.1888г. С. П. за устройството и дейността на С. университет същият е определен като държавен университет – чл. 1, който притежава собственост, предоставена му и от държавата, включително публична държавна собственост върху недвижими имоти – чл. 195 и има самостоятелен бюджет, формиран от различни източници, в т. ч. от субсидии от държавния бюджет – чл. 198, т. 1 на правилника. Такива са предвидени в ЗДБ за 2010г. и ЗДБ за 2011г. Следователно определящата характеристика на държавното учреждение е налице, поради което заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК следва да се уважи.

По тези съображения обжалваното определение и първоинстанционното разпореждане следва да се отменят, като се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Разноски за настоящото производство не са претендирани.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определение № 11953/26.07.2011г., постановено по ч. гр. д.№ 7099/2011г. от Софийския градски съд и разпореждане от 25.03.2011г. по гр. д.№ 59755/10г. на Софийския районен съд, като ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ

заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист в полза на СУ “Св.К. О.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумата от 34320 лв., представляваща наем на имот, публична държавна собственост и за сумата от 3313.58 лв. – лихва за периода от м. 02.2009г. до м. 11.2010г., както и за разноските.

Делото да се върне на Софийския районен съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.