О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 507 [населено място], 05.03.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 711/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. М., чрез процесуален представител, против Решение № 574 от 21.12.2022 г. по в. т. д. № 37/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на Решение № 436 от 24.07.2018г. по т. д. № 73/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, настоящият касатор е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 64 000 щвейцарски франка с левова равностойност по курс купува 1, 181600 лв. за швейцарски фрак към датата на усвояване на кредита - 24.06.2008г., представляваща частично предявена претенция за главница в общ размер на 83 728, 76 щвейцарски франка, дължима на основание Договор за потребителски кредит № HL 34686 от 13.05.2008г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 8 908, 17 лв. разноски.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции – за първоначалното и повторното разглеждане на делото.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът: „От кой момент следва да се приеме, че прехвърлянето на вземането от страна на кредитора има действие спрямо трети...