Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. П. Н. срещу решение 657/21.05.2010 г. по гр. дело № 536/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 133/09.01.2010 г. по гр. дело № 5438/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иска на касаторката срещу К. П.К. и К. К.К. с пр. осн. чл. 108 от ЗС.

Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.

В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е разрешил правните въпроси – 1. по приложното поле на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски имот по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, решен противоречиво от съдилищата – решение № 18/10.02.2000 г. по гр. дело № 1080/99 г. на ВКС IV г. о., 2. остава ли в сила замяната по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато с имота е извършено разпореждане след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди възстановяването му със съответното решение на ОСЗ, решаван противоречиво от съдилищата - решение № 582/23.06.2009 г. по гр. дело № 1608/2008 г. на ВКС I г. о., 3. може ли възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот да се придобие по давност от трети лица и чрез упражняване владение преди възстановяване на имота със съответно решение на ОСЗ – решаван противоречиво от съдилищата – решение № 582/23.06.2009 г. по гр. дело № 1608/2008 г. на ВКС I г. о., 4. допустими ли са гласни доказателства за доказване на факта на владение от страна на наследодателката, съответно доказване придобиване на имота по давност от последната към момента на коопериране на земеделските земи, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 131/25.02.2004 г. по гр. дело № 527/2003 г. на ВКС ТК II о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата К. К. и К. К., чрез адв. М. Н. са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Въззивният съде приел, че предявения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС от касаторката относно недвижимия имот, представляващ реална част с площ от 773 кв. м. от имот пл.№ *, кв. * по плана на вилна зона на [населено място], идентичен с пл. № * по плана на вилна зона „Т.” от 1987 г., целия с площ от 902 кв. м. е неоснователен.

Прието е, че със заявление № 40763/25.03.92 г. пред ОСЗ [населено място] касаторката, като наследник на правоимащо лице е заявила за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот – лозе с площ от 2 дка в местността „У. а.” на [населено място]. Относно принадлежността на правото на собственост на наследодателката В. П. е приложен поделителен акт за доброволна делба на наследствени имоти вх. № 14/04.01.1924 г., съобразно който възоснова на извършената доброволна делба наследодателката с името В. П. по мъж Г. получила в дял два декара от западната страна на лозето във В. лозя в м.”У. а.”., цялото от 4 дка.

С решение № 1231/06.06.2005 г. на ОСЗ е признато право на възстановяване на наследниците на В. П. Г. за лозе от 2.325 дка в м.”У. а.” – имот № * по КП от 1956 г., заявен с пореден № 1 от заявлението с отбелязване че имота попада в регулацията на вилна зона „Т.” и части от него попадат в няколко поземлени имоти, един от които ПИ № *. Със същото решение е отказано възстановяване на признатия имот, поради застрояване от трети лица. С това решение е отменено решение № 1036/10.12.2003 г. по отношение на имот от 2 дка в м.”У. а.” на осн. чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ и постъпила молба от 29.06.2004 г. и поради обстоятелството, че имота попада в строителните граници на [населено място], а не в територия по пар. 4 на землището на[жк].

С влязло в сила съдебно решение № 668/11.04.2006 г. по гр. дело № 3289/2005 г. на Варненския районен съд на наследниците на В. П. Г. /К./ е възстановен имота в [населено място], м.”У. а.” с площ от 2 427 кв. м., включен в строителните граници на [населено място], вилна зона „Т.” с пл. № */56 г. по КП от 1956 г.

Възоснова на изслушани съдебно-технически експертизи – първоначална и допълнителни съдът е приел, че по делото не е установена идентичността на притежавания от наследодателката на ищцата имот и процесния. С оглед на това е прието за неустановено наличието на право на собственост на ищцата върху процесния имот, което налага извода за неоснователност на исковата претенция.

Изложени са и доводи при хипотеза на приета идентичност на процесния имот с част от притежавания от касаторката имот. Съдът е приел, че възстановяването на правото на собственост върху процесния имот е в нарушение на разпоредбите на чл. 18з, ал. 3, изр. 2, пр. 2 от ППЗСПЗЗ. Прието е, че праводателят на ответниците И. Я. И. е придобил имота по замяна – нот. акт за собственост на недвижим имот, получен в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС. С имота са извършени разпоредителни сделки, като същият е прехвърлен на М. Г., която го продала на ответниците по иска. Според въззивния съд е налице хипотезата на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 от ППЗСПЗЗ – извършени са разпоредителни сделки с дадения в замяна имот и поради това действието на замяната, извършено от Т. комисия се запазва. Въззивният съд е изложил съображения, че в разпоредбите на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не е посочено изрично в кой период и докога следва да са извършени разпоредителните действия, като за конкретния казус е прието, че те са извършени преди възстановяване на имота с решението на Варненския районен съд.

Като е съпоставил площта на имота и поредността на отразяването му в заявлението и отразената площ и поредност в първоначалното решение на ОСЗ № 1036/10.12.2003 г. съдът е приел, че последващото решение на ОСЗ № 1231/06.06.2005 г. е незаконосъобразно. С оглед на това съдът не е зачел и постановеното решение от Варненския районен съд, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е приел, че ответниците по иска са придобили собствеността върху процесния имот на основание давностно владение в качеството си на добросъвестни владелци. Прието е, че ответниците по иска са придобили имота през време на брака на 14.02.2003 г., от който момент са започнали да го владеят като добросъвестни владелци, като е прието и че владението и на праводателката им М. Г. е добросъвестно – последната е владяла имота с начален момент от 01.10.2001 г. – с н. акт № */2001 г. М. Г. е закупила имота от П. Д. и П. Я.. Петгодишния давностен срок според съда е изтекъл на 01.10.2006 г. – преди предявяване на иска.

С оглед на тези съображения съдът е приел, че не е установено касаторката да е придобила право на собственост върху процесния имот, поради липса на идентичност между имота от 2 дка, индивидуализиран като западната част на лозето в м.”У. а.” по т. 1,”в” от поделителния акт от 1924 г. Прието е от съда, че не е доказана материално правната легитимация на ищцата като собственик на имота и предявения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС приет за неоснователен.

По правните въпроси:

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по първия правен въпрос по приложното поле на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски имот по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. С решение № 18/10.02.2000 г. на ВКС по гр. дело № 1080/99 г. на ВКС IV г. о. е изразено становище, че земеделската земя, внесена в ТКЗС и включена в строителните граници на населеното място подлежи на възстановяване в лицето на бившия й собственик или на наследниците му, макар да е предмет на правомерна сделка, чрез която е придобита от трето лице, щом като не е застроена със законни строежи, че тя не може да бъде предмет и на оригинерно придобиване, независимо от продължителността на периода на упражнявана фактическа власт от владеещите я на основание сделката. Прието е, че трето лице по смисъла на ЗСПЗЗ, което не може да запази правото на собственост върху подлежащата на реституция земя не е само приобретателят по сделката, а и неговите частни правоприемници, които не могат да притежават повече права от своя праводател. Хипотезата, по която се е произнесъл съдът е за възможността да се възстанови собствеността върху земеделска земя в лицето на бившия й собственик или наследниците му, когато същата е била предмет на правомерна сделка – покупко - продажба от ТКЗС. С въззивното решение съдът се е произнесъл по хипотеза, която е различна от посочената, а именно за възможността да се възстанови собствеността върху земеделска земя в лицето на наследниците на бившия й собственик, когато същата е била предмет на замяна, когато с имота са били извършени разпоредителни сделки. Това е едно от изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и изрично предвидени в чл. 18, ал. 3, пр. 2 ППЗСПЗ. Съгласно чл. 18, ал. 3, пр. 2 ЗСПЗЗ замяната остава в сила, когато имота е застроен или с него са извършени разпоредителни сделки – т. е. собствеността върху земеделска земя се възстановява в лицето на наследниците на бившия й собственик и при извършена замяна, като предвиденото изключение от законодателя е при извършени разпоредителни сделки с получения в замяна имот замяната остава в сила. Следователно не се установява предпоставката, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.

Съдът намира, че се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правните въпроси, поставени в п. 2-ри и п. 3-ти от изложението - остава ли в сила замяната по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ когато с имота е извършено разпореждане след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди възстановяването му със съответното решение на ОСЗ и може ли възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот да се придобие по давност от трети лица и чрез упражняване владение преди възстановяване на имота със съответно решение на ОСЗ.

С решение № 582/23.06.2009 г. по гр. дело № 1608/2008 г. на ВКС I г. о. по предявен установителен иск за собственост състав на ВКС е приел, че наследниците на бившия собственик на земеделска земя имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху притежавания преди замяната, извършена от Т. комисия през 1960 г. имот, а не върху този, който е получен при тази замяна. Застъпено е становището, че само в условията на изр. 2 от чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ – т. е. когато полученият при замяната имот е бил застроен или с него са извършени разпоредителни сделки замяната остава в сила. Според съда текста на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. За възможността да се придобие по давност получения в замяна имот от наследниците на бившия собственик е прието, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, че изтеклата до влизане в сила на този текст давност не се зачита, както и че придобивната давност върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване не може да тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. С въззивното решение съдът е разрешил поставените правни въпроси в противоречие с даденото разрешение в посоченото решение на ВКС. Както се посочи съдът е приел, че замяната по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, остава в сила, когато с имота е извършено разпореждане след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди възстановяването му с решение на ОСЗ, както и, че имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ може да се придобие по давност от трети лица и чрез упражняване владение преди възстановяване на имота с решение на ОСЗ. Налице е предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по тези правни въпроси следва да се допусне касационно обжалване.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос допустими ли са гласни доказателства за доказване на факта на владение от страна на наследодателката, съответно доказване придобиване на имота по давност от последната към момента на коопериране на земеделските земи. Въззивният съд не е разрешавал с решението си поставения правен въпрос, поради което и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска

касационно обжалване на решение № 657/21.05.2010 г. по в. гр. дело № 536/2010 г. на Варненския окръжен съд.

Указва

на жалбоподателката В. П. Н. от [населено място],[жк], ул.”9-ти с.” № 18 да внесе сумата 156.92 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След

изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г. о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: