Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 496/13.07.2010 год. по гр. дело № 1011/2009 год. на ВКС на РБ, І-во г. о. Молителите твърдят, че след постановяване на атакуваното решение са се снабдили с доказателства, които не са им били известни в хода на производството, но са от съществено значение за изхода на делото. В подкрепа на твърденията си представят писмени доказателства, описани в т. 1-до т. 14, а именно: писмо с изх.№ 26-00-429/18.08.2010 год. на [община], 6 бр. договори за наемна общинска земя от 1974 г., 1975 г., 1983 г., 1984 г., 1993 г. и 1994 год., писмо на О. [населено място] № 1533/04.07.1995 год., писмо на К. на [община], писмо на РДНСК Б. № 499/08.11.1999 год., писмо на РДНСК № 506/09.07.2001 год., писмо на РДНСК № 365 от 09.08.2010 год., протокол № 01-201 на К. на [община] за въвод във владение, 2 бр. решения на ВАС по адм. дело № 6440/2009 год. и адм. дело № 12191/2007 год., протокол № 01-201/27.04.2010 год. за въвод във владение, решение от 12.01.2006 год. на І отделение на ЕСПЧ/извлечение/, заповед № РД-ТД-97-3/15.04.1997 год. на Министъра на териториалното развитие и строителството, решение на Окръжен съд-Х. от 18.04.1997 год. по ф. дело № 44/1991 год., договори за покупко-продажба на бунгала, Д. и инфраструктура – 3 бр. от 30.11.2004 год., от 01.12.2004 год. и от 09.12.2004 год. Претендират да се присъдят направените за производството разноски.

Срещу същото влязло в сила решение е постъпила молба за отмяна от Г. Д. К. от [населено място], на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че вследствие на нарушението на съдопроизводствените правила от въззивния съд при призоваването му в откритото съдебно заседание на 03.11.2008 год. и при връчване на касационната жалба срещу въззивното решение е бил лишен от възможността да участва във въззивното производство, както и да вземе участие в касационното производство. Претендира разноски.

Влязлото в сила решение се атакува с молба за отмяна и от К. Т. Ц. от [населено място] и Д. Т. Ц. от [населено място], на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителите твърдят, че производството по делото, образувано по исковата молба на [фирма]-Д. срещу ответници, между които е посочен и техният баща Т. Д. Ц., който към момента на завеждане на исковата молба е бил починал, но съдът не се бил произнесъл относно искането им да бъдат конституирани, като ответници на мястото на наследодателя им, което не било извършено и в по-късен етап от производството, с което е било нарушено правото им на участие в гражданския процес. По изложените съображения в молбите за отмяна всички молители настояват за отмяната на влязлото в сила решение и присъждане на разноски.

Ответникът по молбите за отмяна [фирма], [населено място], в писмения си отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], което становище променя в откритото съдебно заседание по съществото на спора, проведено на 10.03.2011 год.

Молбите за отмяна са процесуално допустими, защото отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 306, ал. 1 ГПК, а при разглеждането им по съществото на заявените основания ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. констатира следното: с влязло в сила решение № 496/13.07.2010 год. по гр. дело № 1011/2009 год. на ВКС на РБ, І-во г. о. касационният съд е отменил въззивно решение № VІ-35/02.12.2008 год. по гр. дело № 763/2008 год. на Б. окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск на [фирма], [населено място] за собствеността на две бунгала в „П. б.”-А., както и в частта, с която производството по отрицателния установителен иск, относно собствеността на терена, върху който са построени бунгалата е прекратено и вместо това е постановил касационното си решение, с което е признал за установено по отношение на С. Д. Ц., Д. П. Ц., Г. Д. К., Е. Д. К., К. Д. К., Т. Д. Ц., [фирма]-С. и [фирма]-Б., че [фирма]-С. и [фирма]-Б. не са собственици на по ид. част от нива в землището на [населено място], м.”К.”, с площ 16.364 дка, представляваща имот № * по картата на същото землище. Със същото решение [фирма], С. и [фирма] Б. са осъдени да предадат на [фирма], [населено място] владението на две бунгала с № * и */стара номерация * и */, всяко с площ от 50 кв. м., състоящо се от две стаи, две санитарни помещения и общо преддверие, намиращи се в базата на бившата П.. с.-А. и попадащи в имот * по картата на възстановената собственост, а сега в имот № * по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-55/24.08.2006 год. В тежест на [фирма] С. и „С. т.” Б. са поставени в тежест направените от [фирма] Д. разноски по делото за всички инстанции, в размер на 2 765 лева. За да уважи ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, както и отрицателният установителен иск на ищеца [фирма] [населено място] касационният съд, по реда на упражнения косвен съдебен контрол и съгласно ТР № 6/2006 год. не е зачел последиците на решението на ПК, поради реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което било пречка за възстановяване на имота, с площ от 16.365 дка, зает изцяло от почивната база, като върху терена са разположени множество бунгала, стол, кафе бар, както и процесните бунгала, означени с №№ * и *.

Видно от писмо № 499/08.11.1999 год. на РДНСК Б., за процесния терен не е предоставено право на строеж и не са правени вноски по чл. 15 от ЗООЗП, съгласно КЗ при Министерство на земеделието и храните и няма одобрени кадастрални планове за зоната за социален отдих в [населено място]. Теренът е без одобрен кадастрален и застроителен план, и без промяна в статута на земята, от 1936 год., съгласно земеустройствения план. В същия смисъл са и писмо № 506/04.07.2001 год. на РДНСК Б. и № 365/09.08.2010 год. на РДНСК Б.. Данни за временния статут на реализираното „мероприятие почивна станция” се съдържат в договорите за отдаването й под наем от 1974 г., 1975 г., 1983 г., 1984 г., наименувани като договори „за отдаване под наем на общински места”, както и последващите договори от 1993 год. и 1994 год., наименувани като договори „за наем за временно ползване като база за социален отдих на територията на [населено място]”. Изградената база, с временен статут е без процедура за приемане на строежите – без акт 15 и протокол обр. 16, както и издадено разрешение за ползване, обстоятелства, установяващи се от писмените доказателства, приложени към молбата за отмяна на [фирма] и [фирма]. Доказателствата не са били известни на молителите в входа на процеса и са от значение за изхода на спора, защото са относими към факта, доколко върху имота е реализирано мероприятие, по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността, поради което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна и следва да се уважи.

Основателна е и молбата на Г. Д. К., по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, по следните съображения: молителят е привлечен в качество на ответник с исковата молба на ищеца, в която е посочен адрес за призоваване [населено място], [улица]. В образуваното въззивно производство по гр. дело № 763/2008 год. на Б. окръжен съд за съдебното заседание на 03.11.2008 год. е призоваван на адрес [населено място], [улица]. На този адрес е изпратен и препис от касационната жалба, без да е настъпила промяна по местоживеене на молителя. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила за призоваване обосновават отменителното основание на постановеното и влязло в сила касационно решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

По молбата за отмяна на К. Т. Ц. и Д. Т. Ц. касационният съд констатира следното: исковата молба на ищеца [фирма] Д. е постъпила в районен съд Ц. на 21.06.2005 год. и с нея са привлечени, като ответници физически лица, между които и Т. Д. Ц., както и търговските дружества. Видно от върната в цялост, като невръчена призовка до Т. Ц. е отразено, че лицето е починало на 24.04.2003 год. Въпреки това районният съд без изрично разпореждане за замяна на починалия ответник Т. Ц. и за конституиране на наследниците му ги е вписал в списъка на призованите лица, вместо да прекрати делото по отношение на него и да го заличи като страна, защото процесуалната му правоспособност не е съществувала към момента на предявяване на иска и към момента на призоваването му за първото съдебно заседание, поради настъпилата смърт – две години преди това. Нещо повече, в диспозитива на касационното решение починалият Т. Ц. фигурира, като ответник, по отношение на който исковете са уважени. В случая за молителите не е възникнало процесуално правоприемство на починала страна, защото процесуалната правоспособност на Т. Д. Ц. е била изгубена преди висящността на процеса.

Водим от горните съображения касационният съд счита за основателни молбите за отмяна, поради което след отмяната на касационното решение, с което е разрешен спора по същество и делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав и извършване на процесуални действия по заличаване на страната, с качество на привлечен ответник Т. Д. Ц., починал преди предявяване на исковата молба, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. възложи в тежест на ответника направените от молителите разноски, както следва: на [фирма], [населено място] – сумата 950 лева, на [фирма], С. – сумата 2 050 лева, на Г. Д. К. от [населено място] – сумата 537 лева, на Д. Т. Ц. от [населено място] – сумата 237 лева, на К. Т. Ц. от [населено място] – сумата 437 лева и

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА

изцяло решение № 496/2010 год. от 13.07.2010 год. по гр. дело № 1011/2009 год. на ВКС на РБ, І-во г. о. и

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Ц..

ОСЪЖДА

[фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 950 лева разноски за настоящето производство, на [фирма], [населено място] – сумата 2 050 лева разноски за настоящето производство, на Г. Д. К. от [населено място] – сумата 537 лева разноски за настоящето производство, на Д. Т. Ц. от [населено място] – сумата 237 лева разноски за настоящето производство и на К. Т. Ц. от [населено място] – сумата 437 лева разноски за настоящето производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: