Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Й. Н. Я., Й. Т. М., В. Я. В., С. Я. З., С. Я. М., П. Д. М., И. И. М., П. И. М., Ч. С. А., Д. Ч. А. и Б. Ч. А., чрез пълномощниците им адвокат Д. Ц. и адвокат Е. Х., против решение от 30.06.2010 г., постановено по гр. д. № 328 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение, с което е оставено в сила решение от 31.10.2003 г. по гр. № 5369/2003 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав за отхвърляне на предявения от И. Я. М., Л. П. М., Я. В. Я., П. Ц. Я., Й. Т. М. и Ю. Й. А. против Столична община установителен иск за собственост за имот без пл. №, отразен в комбинираната скица по букви З. с площ по графични данни 1612 кв. м., съставляваща източната част от парцел, отреден за паркинг и КОО, при посочени съседи.

Ответникът по касационната жалба Столична община не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Ищците са твърдели, че като наследници на Я. М. Ц. им е възстановена собствеността на процесния имот с решение от 22.10.1997 г. по гр. д. № 2689/1997 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, с което е отменено решение № 2235/328 от 25.02.1997 г. на О. „С.” и им е признато правото на възстановяване на собствеността, като наследодателят им е придобил собствеността чрез давностно владение след смъртта на своя баща през 1924 г., като имота е заснет по кадастралния план от 1939 г., записан е в разписния лист на негово име и е внесен в ТКЗС през 1958 г.

Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства и експертни заключения и е приел, че свидетелите не установяват от кога наследодателят е започнал да владее имота, а и с оглед твърдението на свидетеля Й., че местностите „К.” и „Л.” са съседни, а имота от 5 дка е бил в местността „Л.”, не може да се установи и идентичността между възстановения имот и този, който е владял наследодателят. Изложени са съображения, че записването в разписните книги е само индиция за права, но не и за установяване на валиден придобивен способ. Счетено е, че представените доказателства не установяват правото на собственост в патримониума на Я. М. към момента на внасянето в ТКЗС, поради което и собствеността на е била възстановена на ищците.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърденията на касаторите за установено владение на наследодателя им от 1926 г., към 1939 г. и 1958 г., като съдът е пренебрегнал презумпциите на чл. 83 ЗС и чл. 69 ЗС, както и показанията на свидетелите Г. и Й., които заявяват, че наследодателят им е имал имота от баща си, поради което считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика по: 1. приложението на чл. 34 от Закон за давността отм., 2. по спазване правилата на формалната логика, опита и научното познание, 3. по необходимостта да се изследва кога е започнало владението и кога е завършило, за да се определи приложимия закон – Закона за давността отм. или Закона за собствеността. Приложените съдебни решения са постановени при фактическа обстановка и доказателствен материал, които не са идентични с тези по настоящото дело, поради което не удостоверяват противоречива съдебна практика. По същество посочените доводи са свързани не с правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а с доводите на касаторите за неправилност на въззивното решение, които обаче съставляват касационно основание по чл. 281, н. 3 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.

Поставен е и въпроса след като трети лица не релевират собствени права, следва ли ищците да извършват повторно доказване на собствеността на своя наследодател към момента на внасяне на имота в ТКЗС. В решение № 660/20.07.2000 г. по гр. д. № 1692/1999 г., ВКС, ІV гр. о. се приема, че лица, на които е възстановено собствеността с решение на ОСЗ не следва да доказват отново придобиването на имота преди внасянето му в ТКЗС, ако насрещната страна не претендира права към този момент. Налице е противоречиво разрешаване на поставения въпрос, доколкото с атакуваното въззивно решение, съдът е отхвърлил иска само защото ищците не са доказали придобиването на собствеността от техния наследодател преди внасянето в ТКЗС, макар ответникът по спора да не е взел становище по иска и да не претендира права към момента на кооперирането.

Касационното обжалване следва да се допусне и с оглед преценка допустимостта на въззивното решение и предявения иск с оглед наличието или липсата на решение на О. за възстановяване на собствеността.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 30.06.2010 г., постановено по гр. д. № 328 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение.

В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 163.50 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: