№497

С., 12.05.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 13 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Г. А. З., чрез пълномощника му адвокат Г. В., против решение № 514 от 8.11.2010 г., постановено по гр. д. № 745 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение от 2.07.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на Районен съд-Пещера в частта, с която съдебната делба е допусната при права от 1/3 ид. ч. за Г. А. З. и 2/3 ид. ч. за В. А. З..

Ответникът по касационната жалба В. А. З. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски.

При определяне правата в съсобствеността съдът е приел, че имотът е придобит от наследодателя А. Г. З., починал 1961 г. и оставил за наследници съпругата си Н. З. и двете си деца-страните по делото. Във връзка с възражението на настоящия касатор, че Н. З. не е имала права в съсобствеността, са изложени съображения, че наследството е открито преди приемането на Семейния кодекс от 1968 г. и съгласно действалия към този момент чл. 33 от Закона за лицата и семейството отм. имотът е бил лична собственост на наследодателя и съответно след смъртта му през 1961 г. е наследен при условията на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН при равни права на съпругата и децата от по...