Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №521 от 25.11.2010г. на Добрички окръжен съд, по гр. д. №500 /2010г., с което е оставено в сила решение № 51 от 22.03.2010г. на Балчишки районен съд по гр. д. № 292/2005г. за отхвърляне на предявения от М. Г. Н. и П. Г. Г. против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за собственост върху кв. м. идеални части от дворно място цялото с площ кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор по кад. карта на [населено място] /УПИ в кв. по ПУП с площ,

Жалбоподателите М. Г. Н. и П. Г. Г. намират решението за неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдът незаконосъобразно е оставил без уважение молбата им за отлагане на делото и ги лишил от правото да бъдат представлявани в процеса. Позовават се на нарушение на правото на участие в процеса съгласно ППВС № 1/1985г. и ТРОСГК № 1/2001г., т. 17. На второ място сочат, че съдът е допуснал и друго процесуално нарушение - като е разпоредил повторно връчване на ответника на преписи от исковата молба, от молбата за изменение на иска и от решението. Във връзка с това нарушение отново е цитирано ТРОСГК № 1/2001г.

Ответникът по жалбата [фирма] не е представил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал. 2 ГПК и е допустима.

Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:

Искът за собственост е предявен от ищците като наследници на Г. П. Г. относно недвижим имот, който е представлявал 1/2 ид. ч. от дворно място от кв. м. на [улица], а понастоящем е част от УПИ от кв. по плана на Б., която част е с площ кв. м. След извършено уточнение на иска същият е предявен за кв. м. ид. ч. от ПИ с площ, находящ се на ул. П.” в [населено място] с идентификатор по кадастралната карта. Ищците претендират реституция на имота на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Видно от приложения делбен протокол от 07.07.1943г. наследодателят е притежавал 1/2 ид. ч. от магазия в [населено място] на [улица] при съседи: от две страни [улица] г. магазията е отнета и съборена, а на мястото й е изграден басейн и хотели. Ответното дружество се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор по силата на договор за покупко-продажба, сключен с [община] през 2004г. Приетата техническа експертиза е установила, че притежавания от наследодател имот е представлявал масивен склад с прилежащо място с обща площ кв. м. Имотът е записан като държавна собственост в разписния лист към плана от 1954г. По всички последващи планове имотът също е държавна собственост, отреден е по ЗРП от 1979г. за плувен басейн и парк, които мероприятия са проведени. 75 кв. м. от стария имот попадат в улица, а останалите кв. м. /от общо 550/ са в ПИ,

Въз основа на горните констатации въззивният съд, е приел, че искът се основава на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ; намерил е, че наследодателят се легитимира като собственик на магазия - сграда /помещение/, предназначено да задоволява занаятчийски, търговски и други стопански нужди, но не се легитимира като собственик на дворно място, понеже не е доказано придобиване на собствеността върху него по давност в периода от извършване на делбата през 1943г. до отнемането на сградата, което е станало през 1951г. На следващо място съдът е приел, че в случая главно значение е имала сградата, а теренът - обслужващо. С оглед разрушаването на сградата, включването на земята в по-голям терен, отреждането му за обществено обслужване и застрояването му, то не е налице обект, годен за реституция.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се посочени основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него оплаквания касаят правилността на решението и поради това имат характер на касационни основания по чл. 281 ГПК, които обаче не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Касаторите не са мотивирали нито общото, нито допълнителните основания за достъп до касационен контрол. Липсва посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда, който е обусловил изхода на делото. Не са обосновани и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, представляващи хипотезите, при които се проявява общото основание, а именно: противоречие на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаване на правния въпрос в практиката на съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Без формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос и без наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато съгласно указанията, дадени в ТРОСГКТК № 1/2009г. Доводите на касаторите са за допуснати процесуални нарушения: неуважаване на молба по чл. 107, ал. 2 ГПК отм. за отлагане на делото - в тази връзка те се позовават на ТРОСГК № 1/2001г. относно правото на участие в процеса, както и разпоредено от въззивния съд повторно връчване на препис от исковата молба. Тук следва да се изясни, че нарушенията на съдопроизводствените правила /ако действително има такива/ водят до неправилност на решението, но не могат да обусловят достъп до касационен контрол.

При горните изводи за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК решението не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение №521 от 25.11.2010г. на Добрички окръжен съд, по гр. д. №500/2010г по касационната жалба на М. Г. Н. от [населено място] и П. Г. Г. от [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: