Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на М. Д. Д. от [населено място] и на И. С. Ц. от [населено място], както и на П. Б. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 372 от 30.07.10г., постановено по гр. д.№ 461/10г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1461 от 07.04.2010г по гр. д.№ 489/07г. на Разложкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Д. Д., П. Б. К. и И. С. Ц. против В. Д. К. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на 100/280 ид. части от УПИ ХІV в кв. 164 по плана на [населено място] и за осъждане на ответника да им предаде владението върху тях.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателката на ищците в първоинстанционното производство не се легитимира като собственик на посочените идеални части от процесния имот по силата на направено в нейна полза нотариално завещание от 1942г., тъй като по делото не е установено завещателят И. Г. К. към момента на смъртта си през 1944г. да е бил негов собственик. Наред с това е прието, че по делото не е установена идентичност на завещания с процесния имот, както и че притежаването на отделен имот не води до възникване на право на собственост в идеални части, ако имотът не е отразен по плана, а е заснет като част от друг урегулиран поземлен имот, тъй като не е налице хипотезата на чл. 181 З отм. доколкото по делото не е установено давностно владение до влизане на този закон в сила, нито се касае за сделка с реална част от парцел.

Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат (представените към двете жалби изложения на основанията за допускане на касационно обжалване са с идентично съдържание), че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решавани противоречиво от съдилищата, както и че е налице въпрос (сочи се че следва да бъде отговорено на въпросите с какви доказателствени средства следва да бъде установено правото на собственост на завещателя, допустими ли са всички доказателствени средства и допустимо ли е да се установява право на собственост по давностно владение и приращение и ако се установи такава давност, завещанието породило ли е транслативен ефект; когато част от самостоятелен имот по последващ план е включен в друг имот без да е проведена надлежна процедура по отчуждаването му и тази част не би могла да бъде обособена в самостоятелен имот, то правото на собственост върху тази част преминава ли в идеални части от настоящия имот или се губи собствеността върху тях и единствено с официални средства ли може да се установява идентификация и идентичност на имот или е допустимо установяване на тези обстоятелства с всички допустими доказателствени средства), който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 21 и 3 ГПК.

Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т. 1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, респ. от касационната жалба.

В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от тях незадължителна съдебна практика, а вместо тава в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Наред с това противоречие с представената практика не е налице, тъй като с нея са разгледани различни от настоящата хипотези. Ето защо релевираните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице.

Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според т. 4 на посоченото тълкувателно решение формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите по отношение на поставените въпроси не са налице, поради което касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане и на това основание, още повече, че с оглед предмета на спора и основното съображение на въззивния съд за отхвърлянето на иска същите не обуславят изхода на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Н е д о п у с к а

касационно обжалване на въззивно решение № 372 от 30.07.10г., постановено по гр. д.№ 461/10г. на Благоевградския окръжен съд

т о

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: