Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх.Nо 74620/27.10.2010 година

на К. М. М. от [населено място] чрез адв.С. Т. - САК срещу въззивно Решение от 01.07.2010 година по гр. възз. д. No 11546 / 2009 година на Софийския градски съд.

С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията по чл. 196 сл. ГПК отм. по заявената от К. М. въззивна жалба е оставил в сила решение по гр. д. Nо 10056/2007 година на СРС-44 с-в в обжалваните части-досежно уважения ревандикационен иск на апартамент в@@5@[жк]и уважения иск, заявен на основание чл. 232 ал. 2 пред. 2 ЗЗД за сумата от 1909.13 лв., лихви и разноски.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване по

чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

се поддържа с довод, че по материално-правния въпрос

какво е действието на придобивната давност-автоматично или не

е налице противоречива съдебна практика, обективирана по

Решение Nо 404 от 6.06.1995 година по гр. д. Nо 1904/1994 г. на IV г. о.

и

Решение Nо 176 от 15.03.2010 година

по гр. д.Nо 3057/2008 година на ВКС-III отд., а по процесуално-правния въпрос

налице ли е служебно задължение за въззивната инстанция да следи служебно приложението на чл. 25 ал. 1 ГПК отм. за липса на пълномощно за завеждане на иска

, изразеното становище с обжалваното решение е в смисъл, обратен на това, която е прието с

Решение Nо 1646 от 17.09.1984 година

по гр. д. Nо 2797/1983 година на ВС- II отд.,

Решение Nо 871 от 03.06.1996 година

по гр. д. Nо 1953/83 година на ВС и

Определение от 15.05.2001 година

по ч. гр. д. Nо 970/2001 година на СГС-2 отд.

Поддържа се довод за допустимост на касационното обжалване и по

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

, тъй като не е ясно /на страната

/, защо съдът е разгледал иск по чл. 108 ЗС, след като е приел, че е било налице валидно наемно правоотношение, следвало е искът да се разгледа на основания чл. 233 ЗЗД

и произнасянето на ВКС би било от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

В срока по чл. 287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба К. И. М..

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал. 2 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр. 100/2010 година /, намира:

Касационната жалба е процесуално допустима

от гл. т на спазване на срока по чл. 283 ГПК и на данните за данъчна оценка на недвижимия имот от 29 695.90 лв. и размера на заявената претенция по чл. 232 ал. 2 предл. 2 ЗЗД.

За да постанови решението си и уважи, заявения на основание чл. 108 ЗС, ревандикационен иск за собственост на имот - апартамент в [населено място] решаващият съд е приел, че ищецът, като единствен наследник на А. М., починал 1980 година, се легитимира за собственик на процесния недвижим имот. Прието е, че основанието за придобиване правото на собственост от наследодателя, е влязло в сила на 11.04.1975 година съдебно решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, по силата на което предварителен договор от 13.04.1970 година за придобиване собствеността на процесния апартамент, е обявен за окончателен.

Релевираното пред въззивната инстанция възражения за придобиване собствеността на апартамента по давност и за унищожаемост на сключения от К. М. наемен договор от 2005 година, са приети за неоснователни.

След преценка на наведените доводи по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира,

че не са налице релевираните доводи за допустимост на касационното обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК

.

За да отхвърли релевираното правоизключващо собствеността възражение за изтекла в полза на ответника К. М. придобивна давност, решаващият съд е приел, че самата тя не отрича договореността с ищеца, че ще живее в неговото жилище, а собственият си апартамент на [улица]ще отдава под наем за времето, когато последния е в чужбина, а сключеният в последствие през 2005 година договор за наем, за който не се установяват никакви данни да е сключен при измама, извън възможността унищожаемостта на договор като потестативно право да се релевира чрез възражение, сочи, че липсва промяна на намерението с което е осъществявана фактическата власт на имота.

За да налице основание за допустимост на касационното обжалване по

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

, страната касатор следва да се позовава на конкретна задължителна съдебна практика, даваща разрешение на изведения /поставения/ от нея правен въпрос в изложението си в смисъл, който противоречи на изводите на въззивния съд по същия въпрос, имащ за казуса значението на обуславящ. След като по изведените въпроси, не се сочи противоречие със задължителна съдебна практика, то не може да се приеме наличие на релевираното основание за допустимост на факултативното касационно обжалване.

При въведените с изложението доводи, настоящия състав не може да приеме, че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по

чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

.

Съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, противоречивото разрешаване на изведения въпрос от съдилищата предполага наличието на друго влязло в сила решение, което не само следва да се сочи с изложението на касатора, но и да се представи като приложение. Посочената съдебна практика, даваща противоречиво разрешение на въпроса

какво е действието на придобивната давност-автоматично или не

, обективирана по

Решение Nо 404 от 6.06.1995 година по гр. д. Nо 1904/1994 г. на IV г. о.

и

Решение Nо 176 от 15.03.2010 година

по гр. д.Nо 3057/2008 година на ВКС-III отд., също не може да обуслови исканата допустимост на касационното обжалване по причина, че отговорът на този въпрос не е обуславящ за изхода на спора. По възражението за изтекла в полза на ответника-касатор К. М. придобивна давност, съдът няма произнасяне по въпроса какво е действието, ако е изтекъл 10 годишен срок, а е разсъждавал и се е произнесъл, че няма владение / по см. на закона /, осъществявано за посочения период от време.

Поставеният процесуално-правен въпрос

налице ли е служебно задължение за въззивната инстанция да следи служебно приложението на чл. 25 ал. 1 ГПК отм. за липса на пълномощно за завеждане на иска

, изразеното становище с обжалваното решение е в смисъл, обратен на това по

Решение Nо 1646 от 17.09.1984 година

по гр. д. Nо 2797/1983 година на ВС- II отд.,

Решение Nо 871 от 03.06.1996 година

по гр. д. Nо 1953/83 година на ВС и

Определение от 15.05.2001 година

по ч. гр. д. Nо 970/ 2001 година на СГС-2 отд., също не може да се приеме, че е получил разрешение в различен смисъл от изложения по цитираната съдебна практика. По делото, съдът има произнасяне по възражението за липса на представителна власт на процесуалния представител, а това означава, че има изпълнение на задължението за служебна проверка за процесуалната дееспособност и надлежна представителна власт на страната. Доколкото изводите на съда не са в смисъл на искането и тезата на страната, то не се касае до обективно противоречие на становища, а до такова противоречие, продиктувано от различни факти.

Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК,

тъй по въпроса

защо съдът е разгледал иск по чл. 108 ЗС, след като е приел, че е било налице валидно наемно правоотношение, следвало е искът да се разгледа на основания чл. 233 ЗЗД.

Съдът е разгледал заявения иск, според избраната форма на защита на правото на собственост. Необходимост от произнасяне на трета инстанция дали не е следвало да бъде избрана друга форма, от гл. т. на точното приложение на закона и развитие на правото, няма.

По изложените съображения и на чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване

по касационната жалба вх. Nо 74620/27.10.2010 година

заявена от К. М. М. от [населено място] чрез адв.С. Т. - САК срещу въззивно Решение от 01.07.2010 год. по гр. възз. д.No 11546/2009 година на Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: