№500

С., 12.05.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 63 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от А. Л. Г., чрез пъномощника му адвокат Н. А., против решение № 1372 от 13.10.2010 г., постановено по гр. д. № 1854 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 982 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 15919/2009 г. на Районен съд-Пловдив и е постановено друго за осъждане на А. Л. Г. да предаде на основание чл. 108 ЗС на [фирма], [населено място] владението върху собствените му товарен автомобил и товарно бордово ремарке.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да постанови решението си Пловдивският окръжен съд е приел следното: процесните вещи са закупени през 1992 г. и са регистрирани в КАТ от [фирма]. Въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2001 г. по гр. д. № 873/2001 г. на Пловдивски районен съд е образувано изпълнително производство с взискател А. Л. Г. и длъжници П. Д. Н. и П. Д. П.. С постановление от 5.04.2005 г., влязло в сила на 21.04.2007 г. процесните вещи са възложени на взискателя А. Л. Г.. С молба от 25.05.2004 г. длъжникът П. Н. е уведомил съдебния изпълнител, че посочените вещи не са негова лична собственост, като представя регистрационните талони и фактури...