Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1045/2010г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. И., [населено място], подадена от пълномощниците му адвокати Д. Б. и Г. А., срещу въззивно решение от 31.03.2010г. по гр. дело № 359/2010г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване по въпроса за непризнаване правото му на собственост върху процесния апартамент на основание наследяване от баща му, който пък го е придобил по силата на договор за покупко-продажба от Г.-П.. Твърди, че изводът на въззивния съд за наличие на валидно имотно обезщетяване на наследодателя му противоречи на решение № 93/1972г., ОСГК, както и изводът, че издаденият нотариален акт независимо от посоченото в него основание – чл. 55г З., установява имотно обезщетяване. По въпроса за надлежното обезщетяване са налице противоречиви решения – решение на ВАС №5595/1998г. по адм. д.№2286/1998г. Според касатора изложените въпроси, както са решени, сочат приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответникът по касация [община] не изразява становище.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК и e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение от 03.12.2009г. по гр. д.№1829/2009г. на Пловдивския районен съд и вместо него...