О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 749

София, 18.02.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1805 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. В. чрез пълномощника й адвокат Д. Д. против решение № 146 от 24.11.2024 г., постановено по гр. д. № 85 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 2 от 2.01.2024 г. по гр. д. № 994/2022 г. на Районен съд - Кърджали в атакуваната му част за отхвърляне на предявените от Д. Д. В. против „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване владението на 43 кв. м., от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 4700 кв. м., попадаща в защрихованата част от скицата към Протокол за трасиране между т. 10 до т. 11, приложен към исковата молба и искът по чл. 109 ЗС за премахване на 8 кв. м. от ползваната от ответника сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] и 35 кв. м, лозница, които изградил в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място].

„Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София е подало отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощниците си Б. Ч. и С. К., служители с юридическа правосособност, отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение в частта, с която ревандикационният иск е уважен в установителната си част, като ищцата е призната спрямо ответника за собственик на 4000/4700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 4 700 кв. м., придобити с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, т. ІІ, рег. № 11155, дело № 259/2013 г. на нотариус с peг. № *, е влязло в сила като необжалвано.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е възпроизвел подробно наведените във въззивната жалба на ищцата доводи относно установеното от гласните, писмените доказателства и експертното заключение и следващите от тях фактически и правни изводи, с които е обосновано оплакването за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон от първоинстанционния съд.

Възпроизвел е съдържанието на експертното заключение и на събраните свидетелски показания. Посочил е, че ищцата в исковата молба и въззивната жалба се позовава на Протокол от 20.06.2022 г. за трасиране, означаване и координиране на граници на поземлен имот с идентификатор ***, но след като протоколът е оспорен от „НЕК“ ЕАД досежно неговото авторство, в съдебно заседание, проведено на 25.01.2023 г. ищцата и пълномощникът й изрично са заявили, че не желаят да се ползват от документа и не желаят да се открива производство по оспорване на истинността му.

Приел е за безспорно, а и установено по делото, че ищцата е собственик на 4000/4700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], а ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. *, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 274 кв. м., брой етажи: 2 и предназначение: Курортна, туристическа сграда. Счел е, че спорът е съсредоточен върху това дали е отнето владението на ищцата върху реална част от 43 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], чрез навлизане на сграда с идентификатор *** по КККР с 8 кв. м. в нейния имот, както и наличието на лозница върху 35 кв. м.

Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд и към направения анализ на доказателствата, вкл. и на ангажираните от ищцата свидетели, като така е приел, че сграда с идентификатор *** не навлиза в имота на ищцата, който тя е оградила изцяло с масивна ограда, а еркерът на втория етаж не променя границите на сградата, тъй като не изменя външните очертания на ограждащите стени съгласно § 1, т. 1 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, нито застроената площ на сградата съгласно § 5, т. 15 ДР на ЗУТ. Еркерното навлизане с 0.38 кв. м. не засяга реалната част от имота на ищцата, а е във въздушната част, като същото е пренебрежимо малко и по никакъв начин не я препятства да обработва и използва земеделската си земя по предназначение, нито има доказателства, че й пречи да упражнява правото си на собственост върху имота си. Гласните доказателства (от страна на ищеца са разпитани св. Б. А. и св. Д. Д., а от страна на ответника св. М. Д. и св. Д. И.), които са кредитирани установяват, че към настоящия момент владението върху лозницата се осъществява от ищцата, като ответното дружество няма достъп до лозницата, предвид изградената ограда от ищцата. Ищцата ползва изцяло мястото под лозницата и самата лозница, като складира там свои вещи, строителни материали и инструменти. По силата на приращението, собственикът на земята е собственик и на насажденията върху нея.

Обсъждайки доводите в жалбата на ищцата въззивният съд е приел, че събраните гласни доказателства безспорно установяват, че ищцата изцяло и необозпокоявано владее поземлен имот с идентификатор ***, ведно с всички подобрения и приращения в него. Тя самата не оспорва, че е изградила висока ограда с бетонова основа и арматурна мрежа по всички граници на поземления си имот, поради което недоказани се явяват твърденията й, че ответникът „НЕК“ ЕАД ползва част от имота й, посредством изградената лозница. От приобщения по делото в първа инстанция снимков материал също ясно се вижда, че на границата между двата имота е изградена висока ограда, лозницата попада изцяло в имота на ищцата, а под лозницата са складирани нейни строителни материали и инвентар. В съдебно заседание от 25.01.2023 г. в първоинстанционното производство ищцата е потвърдила тези обстоятелства. По отношение на твърдението за навлизане на сградата на ответника в имота на ищцата, въззивният съд се е позовал на заключението на съдебната експертиза и нормите на § 1, т. 1 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, нито застроената площ на сградата съгласно § 5, т. 15 ДР на ЗУТ. Приел е, че доказателствата не установяват ответното дружество да е завладяло реална част от съседния имот с идентификатор 40909.27.20, права от който притежава ищцата.

По отношение на искането по чл. 109 ЗС ответникът да премахне част от сграда с идентификатор ***, въззивният съд е посочил, че е безспорно установено, че тя е законна и е построена и съществува много преди ищцата да придобие правата си. Поземлен имот с идентификатор *** (съсобствен на ищцата Д. В. и трето за спора лице) е с трайно предназначение на територията: земеделска, и начин на трайно ползване: нива и при това предназначение установеното от вещото лице еркерно навлизане с обща лощ 0, 38кв. м. в имота на ищцата, не се засяга реална площ от нейния имот, и това не я препятства да обработва и използва земеделската си земя, съответно - не се установява нарушаване на правото й на собственост.

По отношение на лозницата въззивният съд е посочил, че тя попада изцяло в имота на въззивницата, а съгласно чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на насажденията върху нея. Лозовите насаждения, разглеждани като засадени лозови растения, нямат самостоятелен правен статут на вещ, различна и отделена от земята, върху която са засадени, а и ищцата ползва терена под лозницата като складира там свои вещи, строителни материали и инструменти.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Д. В. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1) следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съда да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основа приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не;

2) по приложението на чл. 108 ЗС и по-специално този иск предоставя ли правна защита на правото на собственост на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик и може ли собственика на имота да ревандикира част от имот от всяко лице, което го владее или държи без правно основание;

3) длъжни ли са всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот и собственикът длъжен ли е да търпи в имота си каквото и било действие, което се извършва без негово съгласие, както и самото пряко въздействие върху имота на собственика и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява ли пречка на собственика да упражнява правото си;

4) по приложението на чл. 109 ЗС и по-специално този иск предотавя ли правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение.

Първият въпрос е обоснован с твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл и не е разглеждал наведените във въззивната жалба доводи, че лозницата навлиза в имота на ищцата с 15 кв. м. и същата не се ползва от нея; че в имота има сграда с с идентификатор ***, навлизаща в имота на ищцата с втория си етаж с 0.38 кв. м.; че ищцата не може да ползва част от имота си с площ от 43 кв. м., тъй като ответникът е построил върху тях незаконна постройка и лозница без да има нейното съгласие и без да има каквито и да било строителни книжа за това; че незаконната част от сградата и изградената лозница са пречка за ищцата да упражнява правото си на собственост и ползване на засегнатата част в пълен обем, като въззивното решение е постановено без съдът да се произнесе по тези обстоятелства.

С оглед на тази обосновка липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, вкл. и тази посочена от касаторката. Видно от мотивите на въззивното решение всеки от тези доводи е бил обсъден, а обстоятелството, че при преценка на доказателствата съдът е направил различни фактически изводи (и следващите от тях правни изводи) – че съгласно действащата понастоящем нормативна уредба границите на сградата на ответника са изцяло в неговия имот, а еркерното (във въздушното пространство) навлизане в имота на ищцата не засяга реална площ, която да не може да ползва с оглед земеделското предназначение на имота й, че лозницата е изцяло в границите на нейния имот и е нейна собственост по приращение (поради което само от нейната воля зависи дали ще бъде премахната), като ищцата ползва площта под лозницата, попадаща в заградената от нея площ на имота й – не може да бъде съотнесено към поставения въпрос.

По втория въпрос липсва обосновка в чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но същият, макар и общо и теоретично формулиран, може да се свърже с доводите във въззивната жалба, че експертното заключение, показанията на свидетелите Д., А., Д. и И., писмените доказателства, касаещи изменението на кадастралната карта, последното от които е от 12.04.2019 г., водената между страните кореспонденция установяват завладяване от ответника на част от имота на ищцата без нейно съгласие и въпреки изричното й противопоставяне.

Третият въпрос и четвъртият въпроси са обосновани с твърденията, че надстрояването на втория етаж на сградата на ответника и изграждането на лозницата в част от имота на ищцата, накърняват правото й на собственост, като е принудена да търпи неблагоприятното влияние от незаконното строителство, извършено в границите на собствения й имот, което й пречи да упражнява правото си на собственост в засегната част в пълен обем.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е свързано с твърдението за грубо погазване на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията относно гарантираната защита на правото на собственост от закона и неприкосновеността на частната собственост, като е обосновано със същите доводи, с които и поставените при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси от втори до четвърти.

При тази обосновка сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Доводите на касаторката при обосновката на въпросите са основани на поддържаната от нея теза какво е следвало да приеме съдът от събраните по делото доказателства, но не може да се свърже с направения от въззивния съд анализ на доказателствата и приетата въз основа на него фактическа обстановка, обусловила и правните изводи, залегнали в мотивите на въззивното решение. Касационният съд би могъл да установи дали доводите на касаторката са основателни само след анализ на събрания доказателствен материал, който може да извърши при постановяване на касационно решение, но не и в производството по чл. 288 ГПК.

Касационният съдебен състав не констатира и служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на въззивния съд (при приетите за установени факти и приложен спрямо тях материален закон) не е очевидно неправилен.

С оглед изхода на настоящото производство Д. Д. В. следва да заплати на „НЕК“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро (равностойност на 200 лв., минимален размер съгласно 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ).

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 24.11.2024 г., постановено по гр. д. № 85 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Д. Д. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 9 да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД, със седалище й адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, община Столична, ул. Триадица № 8, ЕИК 000649348, сумата от 102.26 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по повод касационната жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: