№ 440

София, 19.12. 2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 7602 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Н. П., чрез пълномощника й адвокат В. П., против определение от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1903/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което на основание чл. 192, ал. 4 ГПК отм. по молбата от 18.04.2013 г. на С. К. В. е изменено решението от 9.04.2013 г. по гр. д. № 1903/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, като Б. Н. П. е осъдена да заплати на С. К. В. разноски за въззивното производство в размер на 670 лв.

В жалбата се поддържа, че с въззивното решение съдът е присъдил всички направени пред въззивната инстанция разноски /507 лв. съдебни и деловодни разноски и 780 лв. възнаграждение за един адвокат/ и неправилно решението е изменено като са присъдени още 670 лв., за които липсват доказателства да са направени.

Ответникът по частната жалба С. К. В. оспорва същата и претендира възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийски градски съд е констатирал, че във въззивното решение погрешно е прието, че С. В., ответник по...