О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 15.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5516/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните (трето лице-помагач на първия касатор) срещу въззивно решение № 168 от 18.04.13г., постановено по в. гр. д.№ 939/12г. на Добричкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С решение № 76 от 22.06.12г. по гр. д.№ 184/07г. на Каварненския районен съд е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. по отношение на [община], че [фирма] е собственик на недвижим имот с площ от 5615 кв. м., представляващи реална част от УПИ І, в кв. 71 по плана на [населено място], целият с площ от 10 000 кв. м., като е отхвърлил иска за разликата над 5615 кв. м. до претендираните 10 000 кв. м.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част (в уважителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила).
По делото е прието за установено, че по първия кадастрален план на селото от 1948 г. процесният имот е бил извън строителните граници на населеното и не е имал кадастрален номер, а по следващия план от 1973 г. част от него с...